Историческа поетика

[Mozo]

ИСТОРИЧЕСКА ПОЕТИКА
Доц. Иван Русков
I.ЗАРАЖДАНЕ НА ИДЕЯТА ЗА ИП II. СТАТУТЪТ НА ИП III. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В ИСТОРИЧЕСКАТА ПОЕТИКА НА ВЕСЕЛОВСКИЙ
Александър Веселовский – родоначалник на историческата поетика. Владее класически езици, като гръцки и латински, както и живите – френски, немски, английски. Чете Библията в оригинал на иврит(еврейски език). Завежда катедра по Всеобща история на литературата. През 1893 г. в статията си „ Из въведение в историческата поетика. Въпроси и отговори.” дава определение на предмета: еволюция на поетическото съзнание и неговите форми. История на литературата – история на обществената мисъл в образно поетическото изразяване. Индуктивна поетика – методика на литературната история, нарича я историческа поетика. Главната цел е в изясняването същността на поезията в нейната история.
Индукция – резултат от опит, проверка.
Дедукция – формулирана идея и търсене на подкрепа за нея /Хегел/.
При индуктивната поетика има невъзможност – всичко не може да се види и да се прочете.
През 1870 г. Веселовский открива катедрата и изнася лекцията „ За метода и задачите на историята на литературата като наука”.
„Поетика на сюжетите” – текст, определящ задачите на поетиката / непубликуван/. Задачата на поетиката е да определи ролята и границата на преданието в процеса на личното творчество. Представи за преданието.
Веселовский смята, че в определен първичен момент човешката психика създава някакви форми. Те са носител на зашифровано послание. Има движение на форми като матрици. Историческата поетика трябва да се насочи към преданието, тъй като в него са се формализирали схеми и изрази. Това навлиза в личното творчество. Историческата поетика изучава преданието – първичната форма; фолклорът е доста силен и запазва етнологичния аспект при изследване на личното творчество. Границата на преданието не е краят на личното творчество. Веселовский смята, че всяка поезия е шифър на естествеността на своето начало.
Историческата поетика изучава живота на миналото, на традицията. Всеки поет стъпва в образ на готови поетически слова. За да се определи личното, се проверява историята на това, с което поетът борави в творчеството си. Днес историческата поетика поддържа и борави с теория на литературата и с история на литературата, като ги полага в контекста на история на културата. Поетиката не се интересува от биографични изследвания. ИП изучава произхода и развитието на определени литературни форми или на отделни художествени способи. ИП пресича определени дисциплини , без да преминава през тях, заема от тях редица неща и ги подчинява на себе си. За да се стигне до историческата поетика, трябва да има:
I.ЛИТЕРАТУРА / словесност, художествена литература в историко – културен процес/;
II.МЕТАЛИТЕРАТУРНОСТ (осмисляне на литературата) - / поетика – история на поетиката, теория на литературата – история на теория на литературата; история на литературата – история на история на литературата/;
III.МЕТАИСТОРИЯ (история на науката за литература) - историческа поетика.
NB! Когато се занимаваме с далечна литература, изследването тръгва или от своето към чуждото, или обратно./Веселовский/. В зависимост от това съществуват различни видове поетика: обща; частна; историческа.
В световната литература се насочваме към Гьоте и Шилер като авторитети. Понятието световна литература, а оттам идеята за история на световната литература се свързва с тези две имена. Методологията за изследване на световната литература се назовава ИП.
1Поетика и историческа поетика;
2Антични поетики;
3Поетики на класицизма.
ТЕОРИИ
Митологична теория – Братя Грим/XIX век/. Произходът на нещата се търси в мита. Редуцира се до немската митология. Мит – приказка - литература / базисна за изследването/.
Културно – историческа школа – школа на т.нар. „бродещи сюжети”. Веселовский смята, че сюжетите могат да възникнат самостоятелно при сходни условия на живот. Сюжетите възникват и в резултат на контактология между литературите. Мотивът е едночленна система, а сюжетът е набор от мотиви. Ако един сюжет се състои от по-малко мотиви, се допускат самовъзникналите на подобен сюжет. При по-голям брой възможността за самовъзникване е минимална. Самозараждат ли се или не се самозараждат сюжетите? Отдалечени една от друга култури могат да се определят като близки, заради контакт или влияние. Контактът може да е от случаен емигрант, но важното е да има контакт. Открива се връзка между тези култури чрез определени сюжети. Влиянието на една култура върху друга култура в частен аспект е литературата. Контактология – влияние на една по-развита към друга – по-малко развита култура. Контактология и влияние – систематизиране на отделни контакти. Типология – самозараждане. Веселовский говори за насрещна необходимост. Предполага се автономност на културите, а не асимилация на една култура от друга. Предполага се идеята за избор. Идеята на Веселовский е път към съвременното. Влиянието е срещу насрещната необходимост. Стилът/ вкусът са към насрещната необходимост. Изборът е автономност, стил/вкус.
ВЪПРОСЪТ ЗА СИНКРЕТИЗМА/ЗЛАТНАТА СРЕДА
Синкретизъм – идеята за някогашното състояние на словесността/архаичен фолклор,мит/. Отделните видове изкуства не са съществували самостоятелно, а в едно. Съществували са в универсално игрово действие.
Първичен синкретизъм – създаване на словесен архив чрез определени обичаи, традиции. Той се изпълнява колективно;има универсален принцип, познат е на всички в едно племе. Състои се от три водещи момента: ритъм – танц; песен – музика; елементът на словото. Символно означение – трите лъча на мерцедес – „Ние сме по суша, въздух и вода”. При първичния синкретизъм най-важна е ролята на ритъм – танц, след това на песен – музика и най-накрая на елемента на словото. От елемента на словото възниква литературата – родовете, видовете, жанровете. При първичния синкретизъм водеща е ролята на хора – колективното начало и на корифея – изразява общите начала. Минава се от певеца към поета. Първичният синкретизъм не е синтез, а неразчленимо изначално единство на ритъм, песен, слово. Синтез има в киното, операта, балета.
Формален синкретизъм – при него имаме ритуал, без нужда да обясним словесно. Формален е защото подценява словото. Ритуалът и митът са две
страни на едно и също явление или по-точно казано: МИТЪТ=РИТУАЛ+СЛОВО.

Целият материал: