Осигурителни системи и фондове

[Mozo]

Обективна необходимост, характер и съдържание на социалното осигуряване

I. Социалното осигуряване - фактор в системата на общественото възпроизводство.
В основата на човешкия живот и човешките жизнени потребности стои труда, за да функционира той са необходими определени субективни условия:
Наличие на капитал, който да финансира материалните условия в производството
Работна сила, която да постави в движение капитала, за преобразуване на суровините
Потребители, които да изкупят материалните блага, за да възстановят разходите за капитал и труд и да се повтори производството
Мястото и ролята на социалното осигуряване във възпроизводството се определят от това, че капитала и работната сила функционират в единство. Капиталът без труда не може да се реализира, а труда без капитала не може да функционира. Същевременно те са в противоречие по отношение на разпределението и ролята на резултатите от производството и възпроизводството. Алтернативата е съгласуване и компромиси по между им от гледна точка на съвкупната обществена система и субектите на икономическите и социални интереси, свързани с производството. Следователно мястото и ролята на социалното осигуряване в системата от субекти, интереси и резултати, се определя от финансовото обезпечаване на средствата и условията за живот и възпроизводство на социално осигурените, като „съставна” част на труда, обективно необходима за производството и възпроизводството.
Трудът с възникването си разделя хората на две големи групи в обществото – от една страна трудоспособните, от друга страна нетрудоспособните и такива, които не по тяхна вина не участват в производството. Нетрудоспособните обаче могат да бъдат настоящ или бъдещ фактор и резерв от трудов потенциал. Тяхното използване е свързано с икономически и социални интереси на капитала и обществото, често се характеризират с не по-малки сила и мащаб от трудоспособните работещи (например децата като бъдеща работна сила от гледище на научно-технологичния прогрес), по отношение на тях действащата работна сила е дори с по-малък перспективен потенциал.
Социалното осигуряване има за основа икономически интереси и функции, свързани с обществото и съвкупното възпроизводство. Те се съчетават със съвкупните социални интереси. От една страна, възпроизвеждат и увеличават капиталовия и трудовия потенциал на обществото като база за социалния му потенциал. От друга страна, те трябва да отговарят за изискванията на социално-ценностната система за сигурност в обществото, в което са живели.
Следователно социалното осигуряване е във висока степен неактивна икономическа дейност. По закон, то не е по същество само и основно социална защита, а икономическа необходимост от съхраняване на трудовия потенциал на нацията и обществото за осъществяване на икономическите им функции и неговото използване при възникнали условия за участие в труда.
II. Възникване и етапи на развитие.
Корените на социалното осигуряване са много назад във времето. В Римската империя съществували т.нар. „погребални каси”, възникнали на религиозна основа във връзка с култа към различни божества. В последствие от религиозни се преминава към каси, изградени от общности с еднакви професии – занаятчии, музиканти, миньори, дори роби и т.н. Тези каси подпомагали своите членове, като освен суми за погребение отпускали и посмъртни помощи за наследниците на починалия. По-късно през средновековието зародиш на обществено осигуряване маже да търсим при гилдиите, формирани отново от различни професионални общности.

Целият материал: