Медико-социални проблеми и организация на медицинското обслужване на жените и децата

[Mozo]

ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Гр.Стара Загора

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА “СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И СПОРТ”

Р Е Ф Е Р А Т

По

Медико-социални аспекти на здравето на приоритетни групи от населението

Тема: Медико-социални проблеми и организация на медицинското обслужване на жените и децата.

Във всяка страна майките и децата са приоритетна група тъй като:
Те представляват значителен дял от населението в развиващите се страни – около 70%; в развитите страни – около 40-50%;
Те са специфична рискова група – за жените рискът е свързан с бременността и раждането, а за децата – с преживяемостта и развитието.
Голяма част от заболяванията и умиранията сред майките и децата са предотвратими.
Подобряването на майчиното и детското здраве допринася съществено за здравето на цялото население в дадена общност.
Майката и детето се разглеждат като едно цяло поради това че:
през антенаталния период фетусът е част от организма на майката;
постнаталната помощ на майките е неделима от неонаталните грижи за новородените и от съветите по семейно планиране;
здравето на децата е тясно свързано с майчиното здраве: някои заболявания и състояния на майката през бременността могат да окажат влияние върху фетуса; след раждането детето също е зависимо от майката (хранене, психическо и социално развитие).
Охраната на майчинството и детството представлява комплексна система от дейности, организирани и провеждани от държавата и обществото с цел опазване и укрепване на здравето на жените и децата, създаване на възможности за благоприятно съчетаване на майчинството с останалите обществени роли на жената и условия за пълноценно развитие на децата.
Охраната на майчинството и детството включва: юридичска закрила на гражданските права на жените и децата; охрана на труда на жените-майки и труда на подастващите; социално осигуряване на бременните жени и майките; социално подпомагане на жените и децата в неравностойно положение; осигуряване на образование и участие на обществото във възпотанието на децата и подрастващите; лечебно-профилактична помощ за жените и децата.
В съвременното общество жената е съпруга, майка, труженичка и общественичка. Съчетаването и изпълняването на тези сложни и твърде отговорни функции е свързано с натоварването на телесната, психическата и социалната структура на личността и подлага на риск здравето и герминативните (възпроизводителните) и функции. По-голямата част от рисковете за здравето на съвременната жена са свързани с реализиране на възпроизводителната функция (бременност, раждане и майчинство), трудово-професионалната дейност и обществено-политическата изява. В последните две сфери на живота тя се включва наравно с мъжете, понякога за сметка на висока цена. Във връзка с това българското законодателство, социалното и здравното осигуряване предвиждат за нея специални мерки и привилегии. Конституцията на Република България гарантира гражданските права на жената – равноправие с мъжете по отношение правото на труд и участие в обществения и политическия живот, а от друга страна и осигурява някои привилегии с оглед възпроизводителната и функция. Кодексът на труда не допуска бременните, жените в отпуск по майчинство и съпругите на редовно отбиващите военна служба да бъдат уволнявани при никакви обстоятелства; съставен е списък от професии и работни места с вредности, които не могат да се заемат от жени и е предвидено трудоустрояване на бременните работнички, заети в застрашаващи бременността или раждането условия; забранява се полагането на извънреден и нощен труд от бременни и майки на деца до 10-месечна възраст; определят се социални осигуровки при майчинство, еднократна помощ при раждане; осигурено е пълно здравно обслужване на бременните и майките.
Голям процент от медико-социалните проблеми на майчинството е свързан със заетостта на жената в производството. Върху здравето на жената в производствени условия влияят условията на труда; технологичните процеси; организация, режим и ритъм на труд и почивка; махаловидната миграция и др. Заболеваемостта при жените, особено тази, свързана с временна загуба на трудоспособност, е много по-висока отколкото при мъжете, независимо че общите и възрастовите показатели за смъртност при последните бележат тенденции за нарастване и подмладяване.
Много сериозни медико-социални проблеми за жената поражда отсъствието или неправилно провежданото семейно планиране в по-голяма част от българските семейства и свързаните с това отрицателни последици за здравето и възпроизводителните способности на организма. В различните страни и през различните епохи абортите са забранявани или разрешавани в зависимост от намаляването или прекомерното разрастване броя на населението. У нас държавната политика по отношение на абортите претърпява неколкократни промени. През 1956 г. България е третата страна в Европа, която разрешава свободно изкуствените аборти, но поради прогресивното спадане на раждаемостта през 60-те години се налагат отново ограничителни мерки. Независимо от това съотношението на едно раждане към един аборт се задържа. В същото време в много европейски страни (Германия, Унгария и др.) при пълна свобода на абортите, последните намаляват поради широкото приложение на съвременните контрацептивни средства. Проучвания в тази насока у нас показват, че само 4% от българските семейства използват контрацептивни средства, докато във Франция този процент възлиза към 40. В същото време сложната и продължителна процедура по разрешаването на абортите у нас предизвиква тежки последици – раждане на нежелани деца и закъсняло прекъсване на бременността, водещо след себе си до много по-голям риск за здравето и възпроизводството. Последното освобождаване на абортите е през 1990 г. – извършва се легализиране на абортите, при разгръщане на широка рекламна и просветителска работа за значението на семейното планиране и използването на надеждна контрацепция.

Целият материал: