ІІ. ИЗЛОЖЕНИЕ.
ГЛАВА ПЪРВА: ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНОТО ПОДПОМАГАНЕ.
1. Историческо начало на системата за социалното подпомагане.
2. Същност и задачи на социалното подпомагане от гледна точка на новите условия след прехода в България.
ГЛАВА ВТОРА: ДЕМОГРАФСКИ ТЕНДЕНЦИИ.
1. Застаряващото население в глобален и европейски мащаб.
2. Демографски тенденции в България.
3. Причини – емиграция, миграция, отрицателен прираст.
ГЛАВА ТРЕТА: СТАРЕЕНЕ И УСЛУГИ, ОСИГУРЯВАЩИ САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИВОТ.
1. Социализирането на възрастните в домовете за избягване на пълната асоциализация.
2. Видове грижи и институциите, които ги предлагат.
3. Обществени нагласи за предлаганите грижи.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ДОМОВЕ НА НАСТАНЯВАНЕ НА СТАРИ ХОРА.
1.Същност и видове.
2. Пазар, предлагане и цени в домовете за възрастни хора.
3. Териториално разпределение на специализираните домове за възрастни хора на територията на РБългария.
4. Качество на предлаганите услуги и грижи в тях.
ГЛАВА ПЕТА: ЕФЕКТИВНОСТ НА ДЕЙНОСТТА НА СИСТЕМАТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
1. Оценка.
2. Изводи.
ІІІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
ІV. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.
V. ПРИЛОЖЕНИЯ.
УВОД
Възрастните или болни хора се чувстват най - добре в собственото си жилище сред близките и приятелите. Извеждането им от дома често е повод за чувство на отхвърленост. Затова най-важна мисия на институциите, които предлагат грижи за възрастните хора е да изчерпят всички възможности за грижи за своите потребители, да им вдъхнат смелост и да им окажат необходимата им и много ценна помощ. Институционализирането на грижите има за цел да затвори кръга от услуги в условия, близки до домашните като така спести нерви, време и средства както на самите потребители, така и на техните близки. Всички грижи, които се полагат за болен или възрастен човек в институцията или болничното заведение са препоръчани и съгласувани с личния му лекар, съответния специалист или техните близки.
Актуалността на темата е свързана с факта, че тенденциите на застаряващо население изискват от държавата и обществото адекватни грижи за тези негови членове. Дългосрочните грижи съчетават широк набор от медицински и социални услуги за хора, нуждаещи се от помощ при основни ежедневни дейности поради хронични физически или психически увреждания. Тези грижи често се извършват поне отчасти от непрофесионалисти, като например роднини или приятели. Дългосрочните грижи са на границата между медицинските и социалните грижи и обикновено се предоставят на хора с физически или психически заболявания, на възрастни хора и на определени групи хора, които имат нужда от помощ при изпълнение на ежедневните си дейности. Различното разпределяне на отговорностите (частна/семейна - обществена), различните начини на организиране на медицинските и социалните грижи, както и различните дефиниции за тях водят до големи различия между държавите-членки по отношение на дългосрочните грижи.
В Европейския съюз държавите-членки сами отговарят за планирането, финансирането и предоставянето на здравни грижи и социално осигуряване. Всички национални системи днес са изправени пред нови предизвикателства като застаряващо население и по-големи изисквания на пациентите. За справяне с тях (ЕС) Съюзът предлага съвместни усилия за модернизация. Подкрепяйки държавите-членки в техните усилия за реформа, Съюзът препоръчва три дългосрочни цели за националните здравни и социални системи, които трябва да се преследват успоредно:
- Гарантиране на добър достъп до медицински грижи и социални услуги;
- Подобряване на качеството на грижите;
- Гарантиране на устойчивостта на финансирането им.
Обект на настоящата разработка са социалните услуги за възрастни хора в България, като фокусът на анализ е насочен към степента на интегриране към предлагането им.
Целият материал тук
Пропуски на социалната политика в България.rar- (181.88 KiB) Свалено 22 пъти