Система dvb-s

[Mozo]

За формиране на сигналите на цифровите ТВ програми се използват стандартите DVB-S (Digital Video Broadcasting-Satellite), DVB-T (Digital Video Broadcasting-Terrestrial) и DVB-C (Digital Video Broadcasting-Cable).
Тези стандарти се базират на много общи принципи на сигнално и канално кодиране. И в трите стандарта сигналното кодиране се извършва по метода MPEG-2.
Трите стандарта се различават по метода за предаване на сигналите по радиоканала.
В спътниковата телевизия - чрез квадратурна фазова манипулация (QPSK-Quadrature Phase Shift Keying);
В наземната телевизия - чрез ортогонално честотно делене и мултиплексиране (OFDM-Orthogonal Frequency Division Multiplexing);
В кабелните TV мрежи - чрез квадратурна амплитудна манипулация (QAM-Quadrature Amplitude Modulation).

През 1965г за пръв път с помощта на спътника Интерсат 1 бе осъществена спътникова връзка. Днес около 50% от международните телефонни разговори се осъществяват с помощта на спътници. Спътниковите телекомуникации се използват основно за изграждане на опорни мрежи. Сама по себе си, думата „сателит” идва от англ. и означава „изкуствен спътник”, който е изведен в космоса за нуждите на телекомуникациите. Изкуственият спътник представлява обект, за който може да се каже, че е произлязъл от човешка дейност и е изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло. Комуникационният сателит е един от видовете изкуствени спътници. Обикновено неговото позициониране е в геосинхронна орбита. Геосинхронната орбита представлява орбита с период на въртене, еднаква с посоката на въртене на Земята. Периодът на въртене на тази орбита е равен на сидеричният период на въртене на Земята.
Предимства:
Покриване на големи територии без използване на кабел;
Предаване на данни в тримерното пространство;
Динамична промяна топологията на мрежата;
Бързо и леко реализиране на канали.
Недостатъци:
Задръжка в разпространението на сигнала - създава неудобства при предаване на реч;
Затихване на сигнала във високочестотния диапазон при дъжд и сняг;
Внасяне на шумове при попадане на слънчеви лъчи върху наземните станции.
Главни компоненти на спътниковата комуникационна мрежа
Като цяло, сателитната комуникация се състои от два основни компонента: сателит и наземна станция.

Фиг.1. Функционална схема
  Транспондер - (transponder) произлиза от англ. език и е съставено от две части – “transmitter” и “responder”. Представлява декодер, който приема сигналите от запитващото устройство, като ги декодира. Транспондера включва и антена, която приема сигнал от наземната част, broad-band приемник, мултиплексор и честотен конвертор. Първичната роля на сателита е да отразява електронни сигнали. Транспондерът е свързан чрез радио канали с N на земни станции. Подобна мрежа  има звездообразна топология.
Антена - най-голямо разпространение са получили огледалните параболични антени. Характеризират се с коефициент на усилване, който зависи от площта и качеството  на антената, както и от точността на насочването й.

Характерни особености
В използваните радио-канали постепенно се преминава към пренос на цифров сигнал и съответно към спътникови пакетни радиомрежи.
За уплътнение на канала се използва мултиплексиране от типа множествен достъп с разделяне на времето.
Постоянно нараства пропусната способност на канала (гигахерцов диапазон).
Спътниковите мрежи са оборудвани с един или група, свързани чрез радио-канали спътници.
Предава всякакъв вид данни - текст, реч, изображения и т.н.
Ретранслиране на данните
В зависимост от избора на антена спътникът може да бъде еднолъчев или многолъчев.

Фиг.2. Ретранслиране на данните

Еднолъчев спътник - реализира взаимодейства с абонати, разположени на голяма територия. 
Многолъчев спътник - използва апаратура с тесни лъчи, всеки от които покрива само малка част от повърхността, като при това рядко се увеличава мощността на електромагнитното излъчване. Има следните предимства:

Целият материал: