Институции на Европейския съюз

[Mozo]

Увод

Преди да изкристилизира в политическа концепция и да се превърне в дългосрочна цел на държавите-членки на Европейската общност, европейският идеал бе споделян единствено от философите и от някои мечтатели. Идеята за европейски съединени щати е част от една хуманистична и пацифистка мечта, която за съжаление е разбита от конфликти, донесли огромни разрушения на Европейския континент през първата половина на нашия век. Виждането за нова Европа, преодолява антагонизма и национализма, се роди в резултат на съпротивителните движения срещу тоталитаризма през Втората световна война. Алтиеро Спинели, италиански федерационалист, и Жан Моне – човекът, който вдъхнови разработването на плана “Шуман”, довел до създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г., стоят в основата на двата подхода – за федерацията и за функционалния й характер, - които дадоха тласък на европейската интеграция.
В основата на федералния подход стои идеята, че местните, регионалните и европейските власти трябва да си сътрудничат и да се допълват взаимно. От друга страна функционализмът предполага постепенно прехвърляне на суверинетета от национално ниво на равнището на общността. Днес тези два подхода се обединяват чрез убеждението, че успоредно с националните и регионалните власти, трябва да съществуват независими и демократични европейски институции, които управляват онези сфери, в които съвместните действия са по-ефективни от действията на отделните страни: единния пазар, валутната политика, икономическото и социално сближаване, общата политика в областта на външните отношения и сигурността, политиката на труда, опазването на околната среда, създаването на регион на свобода и законност.
Европейският съюз от 1998 г. е плод на усилията, полагани от неговите основатели досега. Съюзът представлява прогресивна форма на много секторна интеграция, която обхваща икономиката, промишлеността, политиката, правата на гражданите и външната политика на държавите членки. Парижкият договор от 1951 г. създаде Европейска общност на въглища и стомана /ЕОВС/. Римските договори от 1957 г. поставиха основите на Европейската икономическа общност /ЕИО/ и Европейската общност за атомна енергия /ЕВРАТОМ/, които бяха изменени с Единния европейски акт /1986 г/, с договора от Маастрихт за Европейския съюз /1992 г/ и накрая с Амстердамския договор /1997 г./.
Тези договори представляват конституционната основа на Съюза и обвързват държавите-членки по-здраво, отколкото каквито и да е обикновени договорни отношения между суверенни държави. Европейският съюз сам твори законодателство, което е пряко приложимо и създава специфични права в интерес на неговите граждани.
Първоначално дейността на Общността се ограничава в създаването на общ пазар за въглищата и стоманата в рамките на шестте страни-основателки /Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Холандия/. В периода след войната Общността бе преди всичко средство за гарантиране на мира, обединявайки победители и победени в една обща институционна структура, която им позволяваше да си сътрудничат чрез принципа на равенството.
През 1957 г. – три години след като френският парламент отхвърли проекта за Европейската общност за отбрана, шестте страни основателки решиха да създадат икономическа общност на основата на свободното движение на хора, стоки и капитали. На 01 юли 1968 г. бяха напълно премахнати митническите такси върху стоките; през шейсетте години започна провеждането на обща селскостопанска политика /1962 г./ и обща търговска политика /Стокхолмска конвенция за създаване на Европейската асоциация за свободна търговия- ЕАСТ – 1960 г./.
Успехът на шестте страни накара Дания, Ирландия и Великобритания да подадат молби за членство. След период на трудни преговори, по време на които Франция, управлявана от генерал Дьо Гол, използва два пъти правото си на вето /през 1961 и 1967 г/, тези три държави сключиха договор за своето присъединяване през януари 1972 г и станаха пълноправни членове от 01.01.1973 год. Първото разширяване, с което броят на държавите се увеличи от шест на девет, бе съпроводено от задълбочаване на целите на Общността, които вече обхващаха социалната и регионалната политика и опазването на околната среда.
В началото на седемдесетте години, когато САЩ временно прекратиха конвертируемостта на долара, възникна необходимостта от икономическа конвергенция и от създаване на валутен съюз. Поведението на Съединените щати бележи началото на период на световна валутна нестабилност, която бе допълнително усложнена от двете петролни кризи през 1973 и 1979 г. Въвеждането на Европейската валутна система през 1979 г. допринесе за стабилизирането на валутните курсове и спомогна за въвеждане от държавите-членки на строги икономически мерки, които им позволяваха да си съдействат и да извличат взаимна полза от финансовата дисциплина в отвореното икономическо пространство.

II. Институции на Европейския съюз

Европейският съюз (ЕС) е обединение на демократични държави, които работят заедно за мир и напредък. Той не е държава, създадена, за да замести съществуващите национални държави, но в същото време е нещо повече от международна организация. ЕС всъщност е една уникална структура.
Неговите държави членки / Белгия, Нидерландия, Люксембург, Германия, Франция, Италия, Дания, Ирландия, Великобритания, Гърция, Испания, Португалия, Германия, Австрия, Финландия, Швеция, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения, Словакия.България и Румъния / са делегирали част от своя суверенитет на общите институции, така че решенията по определен кръг въпроси от общ интерес да се вземат демократично на европейско ниво. Това прехвърляне на суверенитет се нарича още „европейска интеграция“.
Правомощията и компетенциите на институциите на ЕС са описани в основните договори на Съюза. Всички решения и процедури на ЕС са базирани на тези споразумения, съгласие по които са постигнали всички Държави членки. Върховенството на правото е основна характеристика на Европейския съюз.
ЕС има пет главни институции, всяка от които има специфична роля:
Европейски парламент представлява гражданите на държавите членки
Съвет на Европейския съюз представлява правителствата на държавите членки
Европейската комисия е изпълнителната институция на Съюза
Съдът на Европейските общности следи за спазването на договорите и останалите нормативни актове на Съюза
Сметната палата контролира използването на бюджета на ЕС
Главните институции на ЕС се допълват от други важни институции:
Консултативни органи
Икономическият и социален комитет изразява мнението на организираното гражданско общество по икономически и социални въпроси
Комитетът на регионите изразява мнението на регионалните и местни власти

Целият материал: