Корупция в България

[Mozo]

В България има върховенство на корупцията
Центърът за изследване на демокрацията представи новия си доклад за завладяването на държавата


Корупцията в България е придобила системен характер, функционира като допълнителен данък за публични услуги, а държавните институции на практика са приватизирани от техните служители. Този извод се съдържа в най-новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията( ЦИД), представен на специално организиран обществено-политически форум в София .

Според доклада през 2016 г. нивото на податливост на корупционен натиск достига най-високото си равнище от 2000 г., а нивото на устойчивост от такъв натиск е по-ниско от 1999 г. насам. Експертите на неправителствената организация отчитат наличието на зависимости, известни като "завладяване на държавата" - влиятелните (като правило в бизнес средите) играчи са в състояние да си извоюват преференциално третиране от институциите чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона.

По данни на ЦИД близо 1.3 млн. граждани са засегнати от корупция годишно, а едва 120 - 150 дела стигат до повдигане на обвинение, което е едва 0.01% от всички случаи.

Пробити институции

Авторите на доклада посочват, че административната корупция бележи ръст от 2011 г., като достига своя пик през 2013-2014 г. - при управлението на кабинета "Орешарски", когато почти 30% от населението над 18 години съобщават, че са участвали в корупционни сделки най-малко веднъж през предходната година. Така на практика корупцията се е върнала на нивата си от 1999 г.

Данните за 2016 г. показват, че административната корупция нараства. При отчетеното високо равнище на разпространение на корупцията специализираните антикорупционни звена и органите на контролната система са неефективни и без необходимия капацитет, се посочва в доклада.

През 2015 г. е била извършена сравнителна оценка на публичните институции в България и Италия, която показва, че корупционният натиск върху служителите в българската администрация е по-висок в сравнение с италианските им колеги .

Дори в случаите, в които корупцията е очевидна, събирането на годни за съда доказателства се оказва изключително трудно, казват авторите. Стремежът корупцията да се докаже по най-сложния възможен начин (като се докаже, че е налице получената облага в резултат от извършеното нарушение) често е неефективен подход и води до невъзможност извършителите да бъдат осъдени. Повдигат се обвинения на служители, които впоследствие биват оправдани и се връщат на заеманите преди това позиции в държавните институции.

Завладяна държава

Според авторите на доклада има редица практически измерения на явлението – липса на отговорност (осъдителните решения срещу България в Страсбург се поемат от държавния бюджет – т.е. от данъкоплатците, а не от бюджета на съдебната система например), толериране на злоупотребата с власт и участието на държавни служители в организирани престъпни групи за събиране на "корупционна рента" (случаят с Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", акциите срещу митничари, както и установеното изваждане на 600 бензиностанции от списъка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор).

За това, че политическата корупция се е превърнала в канал за въздействие върху законодателната и съдебната власт, говорят реакциите на институциите на фалита на Корпоративната търговска банка, както и разходите, свързани с проекта за АЕЦ "Белене". Гръмките обещания, че отговорните ще бъдат разследвани и техните деяния – разкрити, остават без резултат - не на последно място поради системни пропуски на продължителните разследвания, чието завършване постоянно се отлага.

Целият материал: