Кинезитерапия при счупване на хирургическата шийка на хумеруса

[Mozo]

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ
„ВАСИЛ ЛЕВСКИ”


КАТЕДРА
„ТЕОРИЯ И МЕТОДИКА НА КИНЕЗИТЕРАПИЯТА”

КУРСОВА РАБОТА

КИНЕЗИТЕРАПИЯ В РАННИЯ СЛЕДИМОБИЛИЗАЦИОНЕН ПЕРИОД ПРИ СЧУПВАНЕ НА ХИРУРГИЧЕСКАТА ШИЙКА

Разработил: Васил Бориславов Гатовски, Фак. № 28120


Комисия по ЗКР Научен ръководител:
оценка .…………… (доц. Р.Ташева )
1. …………………………. Консултант:
2. ………………………….
дата ………………

СОФИЯ, 2013

Съдържание
Увод 3стр.
I. Литературен обзор
1.Анатомични особености 4стр.
1.1 Костни структури 4стр.
1.2 Мускули,двигатели в раменна става 5стр.
1.3 Механика на раменна става 6стр.
2.Етиология и патогенеза 7стр.
3.Клинична картина и усложнения 7стр.
4.Лечение 8стр.
5.Кинезитерапия 9стр.

II. Собствени наблюдения
1.Анамнеза 11стр.
2.Цел, задачи, средства на КТ 12стр.
3.Приложни методи за функционално изследване 13стр.
4. Патокинезиологичен анализ 15стр.
5. Методика на кинезитерапията 16стр.
6. Схема и комплекс на КТ процедура 18стр.
7. Анализ на резултатите 20стр.
8. Изводи 22стр.
Библиография 23стр.

УВОД

„Рамото, проксималната
става на горния крайник
е най-подвижната от всички
стави на човешкото тяло.”
А.Капанджи

Относителният брой на травмите на опорно-двигателния апарат непрекъснато нараства в резултат на професионални аварии, битови инциденти и пътно-транспортни произшествия.
Сред травмите на опорно-двигателния апарат, тези на ръката съставляват повече от половината травми. Травмите на раменния пояс и горния крайник са свързани с нарушаване на процесите на взаимодействие на индивида с околната среда, осъществяващи се чрез човешката дейност.
Нарушаването на тази връзка се отразява на състоянието на човека, на възможностите му за труд, самообслужване, както и на психо-емоционалния му статус. Травмите в проксималния край на хумеруса са потвърждение на това,защото патологичния процес касае цялата кинетична верига на горния крайник. Характера, тежестта и разнообразието от фрактури в този дял на мишничната кост налага да се усъвършенстват методите на диагностика, лечение и възстановяване.
Физикалната терапия и кинезитерапия със своите средства са в състояние да сведат до минимум неблагоприятните последици от счупванията, напълно да възстановят крайника и да подпомогнат предотвъртяването на инвалидността.
Типични проблеми след счупвания в раменната става са болката, ограниченият обем на движение и слабостта на мускулатурата. Методиката на кинезитерапия при консервативно и оперативно лечение на фрактурите в раменната област се съобразява съответно с общата методика на кинезитерапия при консервативно и оперативно лечение на фрактурите. Наред с общите правила тя има и своите особености при отделните фрактури,по отношение на: дозировката, средствата, при оперативно лечение от оперативните техники, начини на фиксация и противопоказните упражнения.

I. Литературен обзор

1. Анатомични особености

Раменната става е най-свободната става при човека.В нея се съчленяват ставната ямка (cavitas glenoidalis) на лопатката и главата на мишничната кост (caput humeri).
Тъй като ставната ямка е по-плитка и с по-малка площ от изпъкналостта на главата на мишничната кост, в ставата има коригиращо устройство, ставна устна (labrum glenoidale). Тя преставлява хрущялен пръстен с триъгълно напречно сечение, разположен по ръба на ямката.Ставната капсула е хлабава, че се надипля долната страна. Залавя се, от една страна, по ръба на cavitas glenoidalis , обхващайки устната и надставното изпъкване на лопатката, и от друга, за анатомичната шийка. Ставата е укрепена от клюно-мишнична връзка (lig. coracohumerale), която се прехвърля между клюновидния израстък на лопатката и анатомичната шийка отпред и отгоре. Отпред в ставната капсула се вплитат три снопчета съединителнотъканни влакна (ligg.glenohumeraliq). Над ставата между клюновидния и раменния израстък на лопатката се намира клюнораменна връзка. Тя заедно с изразстъците на образува костно-фиброзния покрив на раменната става, който има защитна функция и е ограничител на отвеждането в ставата.

1.1 Костни структури

Раменна кост- Humerus

Мишничната кост е дълга тръбеста кост, която има тяло и два края- проксимален и дистален.
Тялото на мишничната кост в проксималната си част е цилиндрична, а надолу преминава в тристенно призматична. На тялото се намира делтовидно изпъкване (tuberositas deltoidea) и успоредна на него – бразда на лъчевия нерв (sulcus nervi radialis).
На проксималния край има глава (caput humeri), заобиколена от анатомична шийка (collum anatomicum). Границата между проксималния край и тялото, се означава като хирургическа шийка (collum chirurgicum).Има две изпъквания- голямо (tuberculum majos) и малко (tuberculum minus), от които към дистално се спуска по едно гребенче, гребен на голямото изпъкване и гребен на малкото изпъкване. Между изпъкванията и гребените се загражда бразда между изпъкванията (sulcus intertubercularis), в която е разположено сухожилието на на дългата глава на m.biceps brachii.
Дисталният край завършва със заоблено образувание, наречено кондил. Състои се от медиално раположена, макаричка и латерално на нея, главичка. Встрани се намират два надкондила- външен и вътрешен (epicondylus lateralis et medialis). Зад медиалния надкондил е браздата на лакътния нерв. По предната повърхност на костта над макаричката е разположена венечна ямка (fossa coronoidea), над главичката- лъчева ямка (fossa radialis), а отзад е най-дълбоката , лакътната ямка (fossa olecrani).

1.2 Мускули, двигатели на раменната става

1.2.1 . Собствени мускули на рамото

Собствените мускули на рамото се прехвърлят между костите на раменния пояс и мишничната кост.Освен двигателен ефект, някои от тях се вплитат в ставната капсула, обтягайки я те имат и стабилизиращ ефект.

Делтовиден мускул (m.deltoideus)- основната му функция е отвеждане в раменна става
Голям объл мускул (m. teres major)- основната му функция е да разгъва,привежда и върти мишницата навътре в раменна става.
Надгребенен мускул (m.supraspinatus)- основната му функция е отвеждане и външна ротация в раменна става
Подгребенен мускул (m.infraspinatus)- функцията му е външна ротация
Малък объл муску (m.teres minor)- външен ротатор
Подлопатков мускул (m.subscapularis)- основната му функция е привеждане и вътрешна ротация на раменна става

До тук изброените мускули, с изключение на първите два, се обединяват в група наречена ротаторен маншон на раменната става.

1.2.2. Мускули на мишницата

Мускулите на мишницата се раделят на две групи- мускули по предната и мускули по задната повърхност на мишницата.


1.2.2.1 Мускули по предната повърхност:

Двуглав мишничен мускул (m.biceps brachii )- има две глави- къса и дълга; в раменната става сгъва,като късата глава привежда, а дългата отвежда
Клюномишничен мускул (m.coracobrachialis)- сгъва и привежда в раменната става

Целият материал: