• признаването на дипломи и професионални квалификации
• граждански права
• свободно движение на работници
• координация на социално осигурителните схеми
Всички те са тясно свързани с човека и с правото на всеки гражданин на ЕС да му се признават дипломи за завършено образование и придобита професионална квалификация, да може да се движи и установява свободно в рамките на Европейския съюз, да има право да избира и да бъде избиран за член на Европейския парламент и в местни органи на властта, да има достъп до пазара на труда и съответно до социално-осигурителните системи на съответната страна, в която пребивава. Това означава, че от датата на присъединяване всички български граждани имат горните права и задължения, като граждани на Европейския съюз, с изключение на достъпа до пазара на труда по време на преходния период.
Свободното движение на хора е основно право, гарантирано на гражданите на Европейския съюз (ЕС) чрез Договорите. То се осъществява чрез пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. Премахването на вътрешните граници изисква подсилено управление на външните граници на Съюза, както и регламентирано влизане и пребиваване на гражданите от държави извън ЕС, включително чрез обща политика за убежище и имиграция.
Концепцията за свободното движение на хора възниква с подписването на Шенгенското споразумение през 1985 г. и последващата Шенгенска конвенция през 1990 г., които дават началото на премахването на граничния контрол между участващите в тях държави. Като част от правната и институционална рамка на ЕС, шенгенското сътрудничество постепенно се разширява, за да включва повече държави-членки на ЕС, както и някои държави извън ЕС.
Свободното движение има много аспекти – от това как ще се прилага системата за взаимно признаване на професионална квалификация за лица от бъдещи страни членки, до правото на пребиваване, което често се бърка с правата на работниците. Също така хората трябва да бъдат сигурни, че ще запазят правото си на обществено осигуряване, когато се местят от една страна членка в друга.
Под признаване на професионални квалификации се разбира признаването на квалификациите и професионалните титли, които едно лице трябва да притежава, за да може да упражнява дадена дейност (университетска диплома, квалификационни стажове, трудов стаж, държавни и/или професионални изпити, добро финансово положение; срещу лицето също така не трябва да е заведена процедура по обявяване на фалит и то не трябва да бъде осъждано). Признаването на академична степен се използва в случаи, когато дадено лице желае да продължи образованието си. Признаването на квалификациите се прилага в случаите, когато дадена професионална дейност е регулирана в страната домакин. Регулирани професии са тези, за които лицето трябва да притежава дадена квалификация (напр. диплома, професионална титла, трудов стаж по специалността)
Когато дадена професионална дейност е регулирана в страната членка, тя може да бъде упражнявана само от лица, притежаващи национални (издадени от страната домакин) квалификации. Затова е необходимо взаимното признаване на професионалните квалификации между страните членки. В противен случай лицата, упражняващи дадени професии ще трябва отново да държат в страната-домакин много от изпитите за придобиване на професионална квалификация, които вече са държали в друга страна членка.
Целият материал тук
Свободно движение на хора в ЕС.rar- (27.94 KiB) Свалено 37 пъти