Надбъбречната жлеза (gl. suprarenalis) е чифтен орган — лява и дясна. Теглото на двете жлези е сравнително постоянно (около 4 г). Всяка от жлезите има форма на сплеснат в предно-задна посока неправилен конус. С по-широката си и леко вдлъбната повърхност те се разполагат върху горния полюс на съответния бъбрек, без да имат каквато и да било връзка с него.
Жлезите са обвити със съединителнотъканна капсула, плътно сраснала с подлежащото вещество. При разрез се установява, че са съставени от две части: жълтеникаво, периферно разположено вещество, наречено корова част, и централно разположено, по-тъмно и меко вещество, наречено сърцевинна част. По произход, строеж и функция двете части се различават съществено една от друга.
Коровата част се изгражда от наредени по различен начин в три слоя кубични епителни клетки, които съдържат липоидни зрънца. Сърцевинната част се изгражда от многоъгълни клетки, наречени хромофинна тъкан, интензивно оцветяващи се с хромови бои. В тях се намират кафяво оцветени зрънца. В сърцевинната част се намират голямо количество безмиелинови нервни влакна и ганглийни клетки.
Редица наблюдения показват, че премахването само на сърцевинната част при запазена корова част на надбъбречните жлези не се отразява по някакъв забележим начин върху организма — след операцията животното остава живо и не показва видими разстройства. Ако обаче се премахне кората, животното умира за няколко дни. Следователно абсолютно необходима за живота е кората на надбъбречните жлези.
Хормоните, които произвежда сърцевинната част на надбъбречните жлези, са два — адреналин и норадреналин. Те са добре изучени в химично отношение и понастоящем се получават синтетично. Двата хормона са много близки по своя химичен строеж, като норадреналинът представлява адреналин, от молекулата на който е отнета една метилова група (—СН3).
Физиологичното действие на адреналина и норадреналина е добре изучено и съвпада с действието на симпатикуса. Адреналинът усилва и ускорява дейността на сърцето, свива кръвоносните съдове с изключение на мозъчните и коронарните и предизвиква рязко и значително покачване на кръвното налягане. Под негово влияние тонусът на гладката мускулатура в стените на стомаха и червата отслабва и перисталтиката се забавя. Той разпуска мускулатурата на бронхите, жлъчния и пикочния мехур и свива силно слезката и маточната мускулатура. Съкращенията на матката обаче са много продължителни и не-синхронни с родовите маточни контракции, поради което той не се използува в акушерството за ускоряване на раждането. Адреналинът предизвиква бързо и значително покачване на основната обмяна главно поради усилване на окислителните процеси в черния дроб. Явявайки се антагонист на инсулина, той обуславя разпадането на гликогена в черния дроб и мускулите с резултат рязко покачване нивото на кръвната захар и дори поява на захар в урината. В кръвта винаги се намира определено количество адреналин — около 0,015 мг%. Действието му обаче е много краткотрайно, тъй като в кръвта и тъканите бързо се разрушава под влияние на специални ферменти.
Целият материал тук
Надбъбречни жлези.rar- (276.3 KiB) Свалено 17 пъти