Югославска външна политика

[Mozo]

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„Св. Климент Охридски”

КУРСОВА РАБОТА
по
Балканите в годините на „Студената война”

„Югославската външна политика в началния етап на Студената война (1947 г. – 1955 г.)”

Студент:
Преподавател:

Определяща за външната политика на ФНР Югославия е идеологическата ориентация на управляващата партия. Най-близкият идеологически съюзник на югославските комунисти е Съветският съюз, с който се съгласуват всички външнополитически действия. След разпускането на Коминтерна през 1943 г. СССР приема ръководната роля в световното комунистическо движение, и като резултат е налице пълно обвързване на съветската външна политика и външните политики на източноевропейските социалистически държави. В това отношение Югославия не прави изключение. Още преди края на войната – на 11 април 1945 г.- Тито подписва в Москва договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между Югославия и СССР. През следващите две години подобни споразумения са сключени с Полша, Чехословакия, Румъния, Унгария и Албания. По време на Гражданската война в Гърция между армията и комунистическите партизански сили Югославия застава на страната на партизаните, изпращайки им военна помощ. Москва изразява неодобрение спрямо тази политика, опасявайки се, че югославската намеса би провокирала сблъсък между Съветския съюз и съюзниците му в антихитлеристката коалиция. В гръцкия случай роля играят и тайните договорености между Сталин и Чърчил за следвоенните сфери на влияние. Първата сериозна дипломатическа пукнатина в отношенията между Беград и Москва се появява по време на кризата около град Триест.

Триестката криза.
През втората половина на 1944 г. западните сили се готвят за превземането на Северна Италия до Алпите и въвеждане на военно управление в целия район. Тито отклонява този план. Позовавайки се на етнически аргументи, той желае да присъедини към нова Югославия полуостров Истра, част от Приморието и островите Риека, Горица и Триест, които преди войната са част от Италия. Под натиска на словенските комунисти Тито предявява претенции и към словенската част на областта Корушка, намираща се в предвоенна Австрия.
Западните съюзници обвиняват Тито, че, възползвайки се от слабостта на победената във войната Италия, се опитва да заграби чужди територии. Втората причина за резервираността на съюзниците е засилващата се идеологическа обвързаност на Югославия с Москва. Недоволството преминава в неприязън, когато в средата на 1944 г. Тито неочаквано заминава за Москва, без предварително да обсъди това с британския премиер Чърчил.

Целият материал: