Вътреболнични инфекции

[Mozo]

ВБИ – Обща характеристика
Вътреболнична инфекция(ВБИ) е всяка клинично проявена инфекция и всяко носителство на патогенни микроорганизми у пациент или работещи в здравно заведение, когато са пряко или косвено свързани с медицинско обслужване или работа в здравно заведение
Причини за възникване на ВБИ
1. Нарастващо предразположение на пациентите – повишена средна възраст, съществуващо заболяване, тежко болни, имуносупресия.
2. Нарастваща експозиция на микроорганизми при нарушаване на собствената телесна защита – инвазивни дейности за диагностика и терапия.
3. Увеличаване на микроорганизмите, резистентни спрямо терапията, включително на мултирезистентните микроорганизми – не целева употреба на антибиотици.
4. Недостатъчни хигиенни и предпазни мерки – ежедневна рутина, лъжливо чувство за сигурност, недостатъчна информираност.
Приоритети на превенция на ВБИ
1. Ориентирани към пациента, специфични за болния предпазни, автопротективни и изолационни мерки. Подобряване на техниките на обгрижване, стерилизация, целева дезинфекция.
2. Управление на антибиотиците. Изолация на колонизирани, респективно заразени пациенти.
3. Консултации, обвързани с практиката, повишаване на квалификацията, обучение.
Честота на ВБИ
40% от всички ВБИ са уроинфекции, като 70% от тези инфекции са вследствие на поставен постоянен уретрален катетър;
25% са вътреболничните раневи инфекции, 2% от които се дължат на асептични интервенции;
15% бронхо-пулмонални инфекции, 27% от които възникват във връзка с апаратната вентилация;
5% от всички ВБИ се падат на катетър- асоцииран сепсис, като в 42% от случите сепсисът се дължи на нарушени хигиенни мерки при инфузионна терапия.
Фактори, влияещи върху честотата на ВБИ
1. Причинители – различни видове, брой и болестотворни свойства;
2. Пациенти - общо имунно състояние, основни заболявания и локална защита;
3. Обкръжаваща среда – болница, интензивно отделение и терапевтично-диагностични интервенции.
Риск от възникване на ВБИ
За уроинфекциите рискът се повишава с 3,0- 5,0% на ден престой на трансуретрален катетър на пикочния мехур;
За сепсис, асоцииран с венозен катетър, рискът се повишава с 0,5-1,0% на ден престой на периферен/централен венозен катетър;
При раневите инфекции рискът от възникване на ВБИ се повишава с 0,5%- 2,0% на асептична интервенция;
Рискът от пневмония при обдишване нараства с 5,0-10% при апаратна вентилация.
Превенция на ВБИ
Общи хигиенни и предпазни мерки;
Стерилизация и дезинфекция;
Режим на антибиотиците;
Изолационни и автопротективни мерки.
Универсални хигиенни мерки
Дезинфекция на ръцете – преди и след директен контакт с инфекциозен материал, след сваляне на контаминирани ръкавици;
Целева употреба на ръкавици при предполагаем директен контакт с кръв или телесни течности;
Целева употреба на защитни средства за устата, носа и очите, ако се предполага, че върху техните лигавици може да попадне кръв или телесни течности;
Областите от кожата и лигавиците незабавно да се деконтаминират след контакт с кръв или телесни течности;
Прилагане на бездопирни техники при събирането на нараняващи предмети;
Целева дезинфекция на повърхностите след замърсяване с биологично органичен материал.
Принципи на превенция на ВБИ
Превенция, насочена към пътищата на достъп (medical device) на микроорганизмите в съответната телесна система и цели да редуцира и прекъсне доколкото е възможно това.
Познаване на епидемиологията, за да се разбере появата на инфекциите, т.е. познаване и разбиране на връзката между причинителите, резервоара на причинителите, болния и неговата обкръжаваща среда, за да бъдат предприети адекватни мерки за контрол на инфекциите.
Най-важната мярка е предотвратяване на директния контакт с инфекциозен материал и дезинфекциране на ръцете след директен контакт при лечение и грижи за пациента.
Принципи на дефиниране на случаите на ВБИ
Съобразяване с клиничните и параклинични данни;
Клиничните данни могат да бъдат от история на заболяване на пациента и от директно наблюдение;
Лабораторни находки – културални, биохимични, молекулярни-биологични, серологични или микроскопски;
Да се вземат предвид находките от образни методи, ендоскопски и биопсични методи.
Диагнозата на лекуващия лекар, ако няма убедителни доказателства против нея.
Какво не трябва да забравяме?

Целият материал: