Заболяването се предизвиква от различни видове йонизиращи лъчения , особено ако е превишен естественият радиационен фон. Лъчевата болест може да бъде обусловена от външно облъчване или вътрешно – при попадане на радиоактивни вещества в организма , вдишани от въздуха или преминали през стомашно – чревния тракт , кожата и лигавиците , както и в резултат на инжектиране.
Общите клинични прояви на болестта зависят главно от получената сумарна доза радиация.
Остра лъчева болест настъпва вследствие на еднократно облъчване. Тя има 4 основни клинични форми:
хемопоетична (нарича се още костно-мозъчна) форма
чревна форма
съдова форма
церебрална форма
Хемопоетичната остра лъчева болест е най-често срещаната. Тя настъпва при облъчване с дози от 1 до 10 Gy. Тази стойност на дозата се нарича още терапевтичен дозов диапазон, поради възможността за успешен изход при провеждане на адекватно лечение (за разлика от другите три форми, настъпващи при по-силно облъчване, при които изходът неминуемо е фатален).
Чревната форма на острата лъчева болест се проявява при дози от 10–20 Gy. При това радиобиологичният ефект е основно върху храносмилателната система и особено върху най-лъчечувствителната ѝ част - тънкото черво. Тази уязвимост на тънкото черво се дължи на изключително развитата регенерационна способност на епитела му. При тази форма на болестта смъртта настъпва до две седмици след облъчването.
Съдова форма се получава вследствие на поглъщане на дози от порядъка на 20–80 Gy. Тук най-големи поражения търпи съдовата система. Ендотелът на съдовете се уврежда, а те стават „по-чупливи“. Смъртта настъпва вследствие на кръвоизлив в жизнено важен орган до една седмица след експонацията под лъчението.
Церебралната форма на острата лъчева болест настъпва при поемане на дози над 80 Gy. При нея смъртта настъпва за няколко дни (2–3 дни). При поглъщане на дози над 240 Gy,леталният изход настъпва мълниеносно. Това е тъй-наречената апоплектична форма, срещаща се още като „смърт под лъча“
Клиничната картина при състояние на остра лъчева болест е разделена на няколко фази.
Първата от тях е известна като период на начални лъчеви реакции. При този етап нервно-регулаторните смущения превалират над структурните изменения в органите.Развиват се горен и долен диспептивен синдром (различни стомашно-чревни смущения), тахикардия на фона на хипотензия, вратна ригидност, дермографизъм.
Следващият етап от развитието на болестта е тъй-нареченият латентен период. Състоянието на болният субективно се подобрява, но кръвната му картина продължава да се влошава. Този период може да продължи до един месец.
Следва разгарът на лъчевата болест. Това е периодът в който настъпва смъртта. Характеризира се с трескаво състояние на индивида, епилация(окапване на косата), кръвоизливи. Настъпилата смърт най-често се дължи на инфекция(имунната система е изключително отслабена след облъчването)или на кръвоизлив в жизнено важен орган.
Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.
Лечението на острата лъчева болест е комплексна терапия, включваща широкоспектърни антибиотици (по възможност с бактерицидно действие), противомикотични средства, антивирусни препарати, преливане на кръв и кръвни продукти (претърпели облъчване от 20 Gy, за да се елиминират мононуклеарните левкоцити и да се избегне реакция на отхвърляне)препарати за предотвратяване на ДИК-синдром(Синдром на дисеминираната интраваскуларна коагулопатия), а в дози над 80 Gy се прибягва до костно-мозъчна трансплантация.
Хроничната лъчева болест се развива в резултат на продължително и интензивно облъчване. Тя се изразява в умерено намаляване на броя на кръвните клетки и в общи прояви - вялост, раздразнителност, потене, безапетитие. Артериалното налягане се понижава, пулсът става неравномерен. Най-страшната последица на хроничната лъчева болест е ракообразуването. Ракът на кръвта /левкемията/ е една от главните причини за смъртта.
При радиоактивния разпад се изпускат алфа- , бета- , гама – лъчи , неутрални , протони и други остатъци от атомните ядра. Високите дози на тези лъчи уврвждат ядрата и цитоплазмата на живите клетки. Най-голяма проникваща способност имат гама-лъчите , които могат да преминат през бетонна плоча с дебелина 50см. Алфа и бета-лъчите предизвикват тежки изгаряния на кожата и лигавиците , облъчване на вътрешни органи и тъкани (при попадането в организма на техни активни изотопи с водата , храната и въздуха). Така например получилата нобелова награда за отделянето на родия и полония Мария Склодовска-Kюри получава тежки лъчеви увреждания на ръцете по време на изследванията и по-късно умира от левкимия.
Целият материал тук
Лъчева болест.rar- (7.3 KiB) Свалено 17 пъти