Факултет „Национална сигурност и отбрана”
КУРСОВА РАБОТА
ПО МОДУЛ „Информационна Сигурност”
НА ТЕМА: Информационна сигурност в критичната инфраструктура
София 2011
Увод
На сутринта на 19-ти април 1995г. Тимоти МакВейн паркира, взет под наем камион пълен с експлозиви, пред федералната сграда „Алфред П. Мърей” в град Оклахома, щата Оклахома. В 9 часа и 2 минути сутринта силна експлозия засяга цялото северно крило на сградата, като отнема 168 човешки живота. Взривяването на сградата се случва точно 2 години след опита за взривяване на Световния търговски център в Ню Йорк, от мюсюлмански екстремисти. (1)
Предумишленото взривяване на Средно-западната офис сграда, отстояща на голямо разстояние от основните („неврологични”(1)) центрове, нанася много по-голям удар от загубата на човешки животи и материални щети. Правителствените представители скоро установяват, че ефектът на експлозията се усеща от други правителствени организации, както и от такива от частният сектор в цялата държава (САЩ), което се дължи на наличието на разпределителен център, за работа и информация, намиращ се във взривената сграда. (1)
Но основата на това събитие може да се открои следното твърдение:
Кибер пространството е „шапка” на критичната инфраструктура, и нейното правилно (безпроблемно) функциониране зависи от качеството и възможностите на информационната сигурност. Този проблем е ясно разяснен както за ЕС така и за САЩ, в съответните части на тази работа.
Това събитие, както последвалите терористични атаки над Световния търговски център на 11 септември 2001г., както и натрупаният опит за критичната инфраструктура (КИС) след ураганите Рита и Катрина през лятото на 2005г., поставят началото на ново течение в изучаването и управлението на критичната инфраструктура – информационна сигурност на КИС. На тази основа изхождайки от интердисциплинарния произход на интересите, засягащи сигурността на информацията, трябва знанието да се фокусира върху международната информационна мрежа (Internet). В контекста на знанието, произхождащо от опита на САЩ, това означава работата на създадената там „Служба за защита на държавата”(Department of Homeland Security) върху електронните заплахи („cyber intrusions”)(1).
Установявайки този нов проблем (заплаха), за критичната инфраструктура водещите експерти в управлението й, съвместно с тези, занимаващи се с „електронни войни”(cyber warfare)1, разработват системи за превантивно отстраняване на междумрежови технически проблеми и проучват в дълбочина възможните видове атаки, които могат да нанесат най-големи щети на дадена организация или нейната инфраструктура (1). За целта се изучава внимателно как да се разработват планове за непрекъсната работоспособност и планове за възстановяване след бедствия и аварии, за да могат да се предотвратят или да се противодейства на заплахите от електронен характер, а също така да се контрират (1), действията на групите, използващи недостатъците на този модел за съхраняване и разпределение на информация.
На основата на това се създават обучаващи програми, които да обхващат пълния спектър на слабостите на защитата на информацията в критичната инфраструктура, зависимостта на критичната инфраструктура от международната информационна мрежа и проблемите на защитата на информацията в международната компютърна мрежа. За да са ефективни тези познания се изискват и широки познания в областта на информационните технологии, надвишаващи многократно така наречената „компютърна грамотност”. Това прави защитата на критичната инфраструктура интердисциплинарна задача. Първите държави, направили стъпки в тази насока, са САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия.
След леко закъснение, в САЩ за първи път се приема закон през 1996 г. и след това „Патриотичният акт” от 2001г., Европейският съюз (ЕС) установява проблем от това естество. Европейската комисия (ЕК) иска да координира усилията на членовете на съюза и да информира, че способността за сигнализиране (комуникация) и информационната сигурност са част от основните елементи на КИС, които трябва да бъдат защитавани. Създава се документ – „Защита на критичната инфраструктура при борбата с тероризма” (Critical infrastructure protection in the fight against terrorism), от 2004г., в който комисията предлага широко определение (2):
.......................................
Целият материал:
Информационна сигурност в критичната инфраструктура.rar- (21.64 KiB) Свалено 36 пъти