Ролята на национализма при възстановяването на сръбската държава

[Mozo]

+++ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”
гр. В. Търново

РЕФЕРАТ

Ролята на национализма при възстановяването на сръбската държава

През ноември 1815 г. след устно споразумение между Милош Обренович и представителя на Портата Маршали Али паша сърбите в Белградския пашалък получават частична автономия. Две години по-късно водачът на Първото сръбско въстание (1806-1813) Кара Георги Петрович е убит по нареждане на Милош. Поставено е началото както на сблъсъка между две династии, така и на мъчното и дълго образуване на модерната сръбска държава. Новото положение не отговаря особено на идеалите на просветителя Вук Караджич и по издигнатите австрийски сърби, но за сметка на това е в пълен синхрон с шумадийската действителност. В страна, в която на 450 000 души се падат близо 1 000 000 свине и традиционният поминък е в пряка зависимост от износа на животните за Адриатика и Централна Европа, неграмотният Милош Обренович се ориентира отлично благодарение на здравия си властови инстинкт. Когато султан Махмуд II в края на 1830 г. го признава за наследствен княз, това е по-скоро санкциониране на фактическите му позиции, а не подаяние. Подкрепата на Петербург за създаването на автономното княжество е значима.
През XIX в. Сърбия не просто се намира в османската периферия. Достатъчно е жителят на Белград да премрежи поглед над водите на Дунав към австрийската крепост Земун, за да се подсети че княжество е малък остров между две империи – факт, който допринася за генезиса на националната мисъл на две равнища. На първо място отвореността на сърбите към света (през 1836 г. е открито австрийско консулство, през 1837 г. британско и френско) постепенно проправя пътя на съвременните либерални идеи, които през тази епоха вървят заедно с национализма. Последният въздейства по своеобразен начин върху духовно издигнатите сърби в Дунавската монархия и върху някои от просветените великаши в самата Сърбия (първенци), още преди процесът на формирането на сръбската нация да е завършил.

На второ място на съвсем ранен етап става ясно, че на Великите сили трябва да се гледа не като на покровители, към някоя от които младото княжество безпрекословно трябва да се присламчи, а като на противотежести. Според княз Милош Обренович : „Ако австрийското правителство по какъвто и да е повод влезе с войска в земята ни, ние ще се съюзим с турците и заедно ще се противопоставим на този злобен неприятел на нашия род.” Противниците му, т. нар. „уставобранители” в това отношение нямат различия с владетеля си. Ето защо след конституционната криза и династическия преврат през 1842 г. горната фраза би могла да бъде един, макар и непълен, изразител на зараждащата се сръбска национална доктрина.

Целият материал: