Газо кислородно заваряване

[Mozo]

Шуменски Университет
„Епископ Константин Преславски

Факултет по Технически науки

Р Е Ф Е Р А Т


Тема: Газо кислородно заваряване


Газокислородно заваряване

Съдържание:

1. Общи сведения
2. Източници на термична енергия
3. Газо – кислородно заваряване
4. Предимства и недостатъци на газо-кислородно заваряване
5. Апаратура за газо-кислородно заваряване
6. Процеси при работа с ацетилен-кислородно заваряване
7. Принадлежности
8. Безопасност

1. Общи сведения.
Заваряването е технологичен процес на образуване на неразглобяемо монолитно съединение между материали (две части), при което в резултат на протичането на определени физикохимични процеси се осъществява химично взаимодействие (обмяна на валентни електрони) на съединяваните части. Постига се чрез внасяне и необратимо преобразуване на енергия (топлинна, механична или и топлинна и механична) в мястото на съединяването. За осъществяване на заваряването са необходими източник на енергия и в повечето случаи допълнителен материал. Заварена конструкция е метална конструкция, чиито детайли и възли са съединени чрез заваряване. Различават се следните видове заварени конструкции:
пълностенна (греди, колони, рами), прътова (арматурни пръти, ферми);
листова (цилиндрични, сферични и други съдове под налягане, резервоари, тръбопроводи;
машинна барабани, колела, и други детайли на машини).
В сравнение с металните конструкции, чиито детайли са съединения с друг вид връзка, заварените конструкции са по-прости, по-леки, по-технологични и по икономични на метал, труд и време.
Недостатък е нличието на остатъчни заваръчни напрежения – те създават опасност от влушаване на механичните качества, от повишаване на крехкостта на метала около местата на заваряване, от поява на пукнатини, които се разрастват при последващи динамични и вибрационни експлоатационни въздействия.
За да се узвърши заваряване е необходимо повърхнините на съединяваните части да заемат разстояние съизмеримо с параметрите на кристалната решетка и да се създават условия за междуатомно или междумолекулно взаимодействие, а именно: определена температура, време за допиране и качество на повърхнините.
Според начина за подаване на енергия топлинните източници на енергия биват външни и вътрешни. Външните източници на топлинна енергия са електрическата дъга, газов пламък, плазмена струя, термична реакция, електронен лъч, тлеещ разряд, електростопилка (електрошлакова вана), нагрят газ, нагрят инструмент, нагряване в пещ, ядрена енергия и др. Вътрешните източници на топлинна енергия се осъществяват чрез електрически контакт, електрична индукция и електрически капацитет. Механичната енергия за заваряване се получава чрез пресов контакт, пресово-механичен контакт, вибриращ контакт и ударен контакт. Стопеният основен или основен и допълнителен метал образува заваръчна вана. При отдалечаване на източника на топлина металът на заваръчната вана се охлажда и кристализира. На практика източникът на топлина се движи надлъжно по дължината на заваряваните краища с определена скорост, което дава възможност да се заваряват обекти с неограничена дължина. Кристализацията на заваръчната вана започва от частично стопените зърна на основния метал, което води до образуването на общи кристалити. Кристализиралият метал образува заваръчен шев, който съдеинява в едно монолитно цяло преди това разделените части.
Металът на заваръчния шев се различава от основния метал. Той има лята структура. Химичният му състав също може да се промени поради въвеждане на добавъчен метал във ваната, а също поради взаимодействието с околната среда в течно състояние. Затова свойствата на заваръчния шев се различават от свойствата на изходния метал. Обемите от основния метал, които се намират непосредствено до шева, се нагряват без да се стопяват. Под действието на тези температури в метала настъпват изменения на структурата и свойствата. Зоната от основния метал, в която са настъпили такива изменения, се нарича зона на термично влияние (ЗТВ).

Целият материал: