Националният въпрос на Балканите - връщането на Македония в пределите на България 1941-1944

[Mozo]

Курсова работа по Националният Въпрос на Балканите на тема „Връщането на Македония в пределите на България 1941-1944г”

В българската историография темата е почти неизследвана. Историците от Република Македония са й отделили сериозно внимание и имат добри постижения в натрупването на емпиричен материал. Архивните източници за българското управление във Вардарска Македония в периода 1941-1944 г. са огромни по обем. Използвани са документи от фондовете на Централния държавен архив - София, Архивът на Министерството на вътрешните работи - София, и Архивът на Македония в Скопие и учебникът на Кръстьо Манчев „Националният Въпрос на Балканите”.
След края на Първата Световна война изглежда,че Българския национален въпрос за обединението на Вардарска Македония към България е изгубил всякакво развитие.Сега основната цел на българското революционното движение в Македония е противодействие на сръбското влияние и създаване на независима Македонска държава с последстваща цел-обединение с царство България.Укрепването на Германия в края на 30-те години и отхвърлянето на много от ограниченията на Версайския Мирен Договор дава сили на Германия да обедини около себе си всички недоволни от статуковото.
България след горчивия си опит от Първа Световна война изпитва колебания дали да последва пътя на Германия и да се бори за промяна на съществуващия ред . През 1938 година настъпват съдбоносни за европейския мир събития. На 30 септември 1938 година е подписано Мюнхенско споразомение,с което под германски натиск Англия, Франция и Италия се съгласяват от Чехословакия да се откъсне Судетската област, в която преобладава германско население. То дава надежди, че мирната ревизионистична вълна ще достигне и Балканския полуостров. Този акт е първият след войната, който променя териториалното статукво след 1919 година.Цар Борис Трeти взема пряко участие в преговорите, като изиграва ролята на куриер между Лондон и Берлин. Неговото участие в подготовката на договора показва, че българската дипломация ще продължи да търси мирна ревизия на Ньоиския договор.
Не до там успешната война на Италия с Гърция подтиква Германия да помогне на своя съюзник. Второто събитие което оказва голям натиск върху България за присъединяване към Тристранния пакт е развоя на събитията в Кралство Югославия. На 25 март 1941 г. Кралство Югославия подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт и така застава на страната на Оста Рим-Берлин. Два дни по-късно, на 27 март 1941 г. в Белград избухват безредици организирани от групата про-съюзнически настроени офицери и политици, свързани с британските тайни служби, които извършват държавен преврат. По този начин държавата фактически излиза от Тройния съюз.
На 6 април Германия напада Кралство Югославия.Въпреки че България е подложена на силен натиск от Германия тя не се включва във военните действия срещу Югославия. Още преди 17 април, денят когато Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и Италия за контрол над части от територията й. Междувременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. Веднага след навлизането си през април в западните части на Гърция и Югославия Мусолини декларира, че ще присъедини към Албания всички територии, в които живеят албанци. От друга страна Иван Михайлов е тясно свързан с немското и особено италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. България също е реагирала с инициирането на създаване на Български акционни комитети във Вардарска Македония, които се опитват да вземат контрола над местната администрация, подготвяйки основата за българска инвазия. В резултат на 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху Поморавието и територията на Вардарска Македония до река Вардар, макар Цар Борис Трети да настоява да получи по "историческо-емоционални причини" и части западно от тази зона а в частност територии около Охрид. Договорения преди това излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица като цяло се запазва. Отклонено е искането на България за контрол над Централна и Западна Егейска Македония. Все пак българите там създават по-късно своя автономистка организация -Охрана.
За няколко години в периода между 1938 и 1941г. ситуацията на балканите се променя коренно и този път България се озовава в благоприятна позицията благодарение на своя съюзник Германия по този начин от статуковото след Първата Световна Война не остава и спомен. В крайна сметка може да заключим,че обрата на балканите и присъединяването на Вардарска Македония към Царство България се дължи по-скоро на стечение на обстоятелствата, от колкото на целенасочена българска политика, като основния елемент в този процес е развитието на политическата ситуация на Европа и избухването на Втората Световна Война.
Разпадането на Югославия под натиска на италианските и германски войски крие своите предпоставки в националните стремежи и борби на народите на Кралство Югославия.След края на Първа Световна Война и създаването на Югославия сръбското население е имало идеята да е хегемона на новата многонационална държава и до голяма степен е постигнато. Това кара много от народите като хървати, албанци и словенци да се чувстват подтиснати. При хърватите основната опозиция се явява хърватската селска партия начело със Степан Радич, която се бори за автономия на Хърватия в пределите на Кралство Югославия. Друга група хървати обединени около радикалната организация „Усташе” искат независимост на Хърватия. Други националности като албанците и бошняците също искали по-голямо представяне в националната политика .
По отношение на българите във Вардарска Македония се оформя като основна и единствена реалистична идея създаването на независима Македонска държава с цел защитаването на интересите на българското население във Вардарска Македония. До преди Първата Световна война основна роля за освобождаването на Македония е играла организацията ВМОРО. След загубата на Царство България в Първата световна война Вардарска и Егейска Македония са включени отново в пределите на Кралството на Сърби, Хървати и Словенци (Югославия), като Западна Тракия предадена на Гърция. По идея на членовете на последния централен комитет на ВМОРО, избран през 1911 година в състав: Тодор Александров, Петър Чаулев и Александър Протагеров (последният като резервен член замества убития през войната Христо Чернопеев) организацията е възстановена като Вътрешно Македонска революционна организация на тайно заседание от 20 декември 1919 година. Официално възстановяването е оповестено на 19 март 1920 година. Името й е променено, след като при етническа чистка през 1913г в Одринска Тракия младотурците избиват и прогонват окончателно Българското население от региона.
Във ВМРО настъпва един разкол. Коренно изменилите се условия предизвикват ожесточени спорове в освободителното движение на македонските Българи. Всички са единодушни по основния лозунг – независима Македония, - но се появяват съществени различия по съдържанието на този лозунг и начините за осъществяването му. Отново както преди войните се оформят две основни течения в движението.

Целият материал: