Иванов и Йордановден

[Mozo]

Софийски университет „Св.Климент Охридски”
Исторически факултет
Катедра „ История”


К У Р С О В А Р А Б О Т А


По Етнология

на тема:
Йордановден и Ивановден

Съдържание:

1. Йордановден……………………………………… стр. 3
2. Ивановден……………………………………..…… стр.6
3. Снимков материал…………………………….. стр. 11
4. Източници……………………………................ стр. 13



Йордановден

Йордановден или още известен като Богоявление или Водици, се чества на 6 януари. Празника е силно свързан с водата и очистителното й действие.
Богоявлени е третият по значимост християнски празник през годината. Наречен е така защото според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!“ Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие показва Бога в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки човек чрез Светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак: „Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.“
В навечерието на самия празник се правят различни ритуали. В Битоля вечерта преди Богоявление, се обнизва гюм с всякакви цветя и му се слага тел. Телта е взета от булка, която е говяла. Гюмът се украсява като булка и се слага на главата на момиче. Около девойката се нареждат други момичета, които са подредени по височина и се хващат за ръце. Ходейки по чешмите те пеят песни. Хората дават на момичетата брашно, пари и други дарове. От брашното момичетата замесват хляб, а парите се разделят по между си и си купуват храна. В Крушово в гюма девойките си слагат пръстените, на която пръстена е по- обелен, тя ще се ожени по- бързо.
В Прилеп празника е наречен Мъжки водици, а Ивановден, който се празнува на следващия ден- Женски водици. Нощта срещу празника е трета- последна кадена вечер. На трапезата присъстват хляб, който е специално приготвен от пшенично и просено брашно, а на някои места заменят просото с царевично брашно. На питата се правят различни шарки, някъде те са правени с вилица и биват произволни. Други ястия присъстващи на трапезата са боба, варено зеле или сарми, орехи и вино, ястията на трапезата задължително са постни. Както на Коледа, трапезата бива окадена от най- възрастния член на семейството. В с. Тодьовски( Еленско) на трапезата присъства и челюстта на свинска глава, която е останала от Сурваки. В с. Старосел (Пловдивско) нареждат трапезата върху слама, която е запазена от Коледа и Сурва, която сутринта я окачват на овошките. По този начин безплодните дръвчета се „плашат“. Разчупва се питата както на Бъдни вечер и се прави Баница, в която се слага житен клас и паричка от коледната или новогодишната баница. В селата Новаково и Добростан (Пловдивски) за последен път се пали варварска свещ и разчупват прясна питка. Както по Коледа и Сурва, жените от семействата раздават помежду си по парче хляб. Народно поверие гласи, че в навечерието преди Богоявление се отваряло небето, и който можел да го види, всяко негово желание ще се реализира. За това вярващите не са спяли през нощта. На другия ден рано сутринта кадилото се занася на реката и се измива, след като го увият в чиста кърпа се отнася вкъщи. Този ритуал се прави в чест на нивата, да бъде плодородна и доходна годината. В селата Петково и Ахърчелебийско иконите се отнасят и се потапят в реката. След потапянето им, всички момичета си измиват лицето и ръцете, за да не боледуват през годината.
На север от река Марица, обичаите на този ден са известни като „мръсни дене“, а на юг като „пагани дине,погано“.1 Те обхващат времето от Игнат до Йордановден.2На този ден се вярва, че вечер излизат злите сили: дракуси, самодиви, караконджули и наадат хората, като носят болести и смърт. Майките, децата и бременните спазват строгите забрани- да не излизат нощем, да не перат, чистят и мият, да не се преде и тъче. През тези дни не се правят сватби и кръщенета. Северно от Марица се вярва, че децата, които са родени през тези дни, виждат и чуват злите сили. Според народния светоглед демоничните сили вредят на човека. За защита се смята огъня, дима и водата. Докато водата не е осветена, в някой райони избягвали употребата й. В Южна България, такава вода не се използва за миене, къпане и пране. Местните жители, които взимали от осветената вода, не трябвало да поемат никаква храна през предишния ден. Поради тази причина празника носи името Неядка.
Обичаят Совойница се среща в Tърновско, представлява масово пръскане с вода за здраве. Водата, с която се пръска е донесена от буйна река вечерта преди Водици. Смята се, че тази вода има по- силни магически свойства. Пръскането се е извършва от девоиките, които обхождат всяка една къща. Две от момичетата са облечени като булка и младоженец. Основната им задача е да пръскат с китка босилек- хората, домовете и добитъка. Магическата сила на празника се засилва с пеенето на песни от девойките.

Целият материал: