Типове военно-политически кризи

[Mozo]

ВЕЛИКОТЪРНОВСИ УНИВЕРСИТЕТ
СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ

На тема

Типове военно-политически
Кризи

Трансформацията на международния конфликт в локалната война минава през стапа на военно-политическата криза, проблемен кръг с особена важност за разбиране икорените и логиката на съвременните локални войни.
Кризите възникват като следствие от предишно развитие на международните конфликти, като тяхна най-остра фаза, означаваща,
Че конфликтът придобива драматичен характер, а използването ологически и международноправни средства за разрешаването противоречията не довежда до успех.
Кризата представлява своеобразен повратен пункт, кулминационна точка в еволюцията на конфликта, но не се явява обезателно неговата неизбежна фаза. Развитието на конфликта може дълго време да се намира в латентен период, непораждащ непременно кризисна ситуация. Невинаги кризата се явява и завършваща фаза на конфликта, често се връща в предходното скрито състояние.
Съдържанието на междудържавната военно-политическа криза най-пълно се характеризира от три признака. Първо, лидерите осъзнават, че реалното или потенциалното действие наопонента сериозно заплашва конкретните национални интереси на държавата и нейния международен престиж. Второто, сериозността на заплахата, водеща към перспективата от възможен военен конфликт или война, формира ситуация на кризисен стрес, огромно нервно напрежение, при което вероятността от грешни решения е твърде голяма. Третото, в хода на кризата лидерите изпитват остър дефицит на време за анализ и приемане на конкретно решение.
По дефиниция в основата на типологията лежат коренните, неотменими свойства на междудържавните военно-политически кризи, но възможностите за импровизация в това отношение на различна степен на обобщеност са изключително разнообразни.
Първата група критерии е свързана с характеристика на произхода на кризите. Системата на причинност като критерий за типологизация на кризите включва в качеството на свои компоненти дълговременните и непосредствени причини и пусковия акт за възникването на кризисна ситуация.
Макар и да съществува известна дискусия за съотношението и тежестта на назованите компоненти при произхода на кризисната ситуация, очевидно е, че при тясна политологическа интерпретация на проблема непосредствената причинност и даже спецификата на ситуационния акт има приоритет като предпоставка за възникването на кризисна ситуация.
Степента на заплаха на националните интереси, възникваща в предверието или в хода на кризата, се тълкуват предимно от политико-психологическа гледна точка и се поставя в зависимост от характера на възприемането на тази заплаха от политическото и боенното ръководство на конкретната страна.

Целият материал: