Привилегии и имунитети на постоянните представителства на държавите при международни организации и техния персонал

ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ НА ПОСТОЯННИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА НА ДЪРЖАВИТЕ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ТЕХНИЯ ПЕРСОНАЛ

През 1975 година във Виена се приема Конвенция за представителството на държавите в отношенията им с международни организации от универсален характер (ВК от 1975 г.). Конвенцията представлява особен международен договор, който указва начина за създаване на постоянни представителства на държавите при международни организации, реда за назначаване на ръководители и служители в представителствата; техните функции, привилегиите и имунитетите им. Във ВК от 1975 г. е уреден и статута на мисиите на държави-наблюдатели при международните организации. До 1975 г. не се е дефинирало от никакъв международен договор правното положение на представителите на държави-членки на международни организации.
Представителствата на държави при международни организации са един вид постоянен задграничен орган за външни междудържавнически отношения, който има характера на дипломатическата мисия. Международна организация се създава от държавите за изпълнение на определени нейни цели и задачи, като в учредителния акт се предвижда определена нейна компетентност, която се състои от правата и задълженията й. Съгласно чл. 6 и 7 ВК от 1975 г представителството, както и мисията на страна-наблюдател, има представителен характер, тъй като те представляват своята държава в отношенията й с международната организация. Няма пречка специалните международни организации да имат такива представителства в дадени страни или пък страни - в специални международни организации. Едно такова представителство има същия статут като на дипломатическите. Държавите-членки на международни организации получават правото да си създадат постоянни представителства в седалището на самата организация или в седалищата на нейните подразделения в други страни. Необходимо само е Уставът или друг документ да изискват това.
Задграничните органи за външни отношения се делят на постоянни и временни. Постоянни са дипломатическите представителства; постоянните представителства при международни организации и консулските представителства. Временни са делегациите на международни конференции или друга международна среща и специалните мисии. Правният статут на представителствата на държавите при международни организации е подобен на този на дипломатическите представителства. Правният статут на представителствата се решава с акт на самата международна организация, или се дефинира в договор с държавата, на чиято територия е разположено седалището й. Броят на тези представителства и представители постоянно нараства. Представителите се назначават за поддържане на постоянен контакт с международната организация. Те могат да представляват своята държава в нейните главни и спомагателни органи на организацията, към която са създадени.
Виенската конвенция от 1975 г. третира факта, че служителите на постоянните представителства при международни организации представляват своята държава при международната организация, а не представляват своята държава в държавата, на чиято територия е седалището й. В такъв случай изпращащата го държава може по своя преценка да назначи служителя в своето представителство без искане на агреман, съгласно чл.9 ВК от 1975 г., като акредитирането отпада. Става видно, че Виенската конвенция от 1975 г. върху представителите на държави при международни организации дава традиционните норми на дипломатическото право, които се съдържат и във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. от една страна, и от друга страна се уреждат отношения в съответната международна организация, а не със суверенна държава.
....................................

Целият материал:

Привилегии и имунитети на постоянните представителства на държавите при международни организации и техния персонал.rar: (15.09 KiB) Свалено 21 пъти