Съвременни особенности в етническия и религиозен състав на Албания - презентация

[Mozo]

Съвременни особености на
етническия и
религиозен състав на
населението на Албания
Лилия
Огнянова
Делова
Фак.No2659
География, 5
курс,задочно
Увод
v
Република Албания е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Сърбия на
североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на
запад, както и на Йонийско море на югозапад.
v
В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част
от римската провинция Илирик.
v
Племенната структура и религиозното разделение на албанското общесто са два важни фактора,
съдействащи за по-късната поява и развитие на албанския национализъм. Албанците са
разделени на две големи групи: “геги” и “тоски”.
v
Религиозните различия в албанското общество са друг важен фактор, забавил появата и
развитието на албанския национализъм. Около 70% от населението на Албания са мюсюлмани,
20% са православни християни, а 10% - католици
Глава 1 : Съвременни особености на етническия състав на
населението в Албания
v
Населението на Албания е 3 020 209 (2014г). Албанците, според наречието и други
специфични етнографски особености, сред които изповядвана религия и прочее, се подразделят
на две основни групи - северна (геги) и южна (тоски).
v
Съществуват две версии за произхода им: че са потомци на илирите, населявали западната част
на Балканите до Римския период, поддържана от албанските историци и че са потомци на
траките – теза, която се отстоява от румънските историци.
v
Албанците се появяват за пръв път в историческите свидетелства през 1043 г., когато албански
войски се сражават в армията на разбунтувал се византийски пълководец. В техния език
Албания е назовавана “Шкиперия”, а албанецът “шиптър”
Разпределение на двете
основни етнически групи в
Албания
Геги
v
Геги (на алб. Gegë), също и Гег, е северноалбанско регионално название (по албанското му име) на единия от
двата основни диалекта на албанския език.
v
Говори се от около 2,8 млн. души на север от река Шкумбини, включително от албанците в Косово, Черна гора и
северозападните райони на Република Македония. Те са най-вече мюсюлмани, но в района на Драч – Мирдите до
границата с Косово са средоточени и албанските католици – мирдитите.
v
Гегите населяват Северна Албания и Косово. До 1945 г. те живеят в племенни общности, наречени кланове.
Територията на един клан се разделя на байраци начело с байрактар. Това са местни лидери, които осигуряват
бойци в замяна на привилегии и повишаване на статуса. Решенията се вземат от Съвет на старейшините, а
особено важните решения, като обявяване война на друг клан и пр. – от Общото събрание на старейшините.
v
Светът на гегите е един подчертано мъжки свят. Жените също имат чест, но тя съществува и се защитава от
мъжете.Сгодяването на малките деца става още с раждането на бебето от женски пол. Семейството на нейния
бъдещ съпруг изплаща част от покупната цена. Останалата част се плащала, когато момичето достигне полова
зрялост.
Мирдити
v
Мирдитите (алб.Mirditë) е етнографска гегска кланова общност, изповядваща предимно
католицизъм, както и означение на областта, която населява в Северна Албания, обозначавана
днес условно с окръг Мирдит в областта Лежа.
v
Мирдита е родина на 3 албански племена – шала, шоша и мирдити. Мирдита с Орош
екатолически център на северноалбанските геги, които открай време живеят по свои обичайни
правила, кодифицирани в Кануна на Лека Дукагини.
v
През 1921 г. подкрепят кратко съществувалта албанска Република Мирдита, прокламирана от
гегите католици.
v
По времето на Енвер Ходжа, областта на мирдитите се индустриализира посредством
принудителен труд на затворници и политически противници на комунистическия режим, като на
територията ѝ се формират 3 градски селища.
Лабери
v
Лабери или Лаби (Lab) са етнографска група албанци, говорещи диалект
от групата на тоските, обитаващи областта Лаберия (Labëria, Liapuria) в
Южна Албания, включваща Гирокастро и простираща се от Вльора на
север до днешната гръцка граница на юг и на изток до Тепелена.
Тоски
v
Тоски (алб. Toskë) или още и Тоск е южноалбанско регионално название по единия от двата
основни албански диалекта.
v
Този диалект е взет за основа на книжовния албански език. Говори се от албанците южно от
река Шкумбини, които също са наричани тоски. Сред тях са средоточени православните
албанци, но въпреки че мюсюлманите са най-много в Северна Албания, сред гегите, такива има
и сред тоските.
v
Тоски са арбарешите, арванитите, чамите, сулиотите, лаберите и северните тоски в Южна
Албания.
v
Различията в езика между гегите и тоските не им пречи да се разбират. Едва през 1972 г. е
изработена стандартната версия на единния литературен албански език.

Целият материал: