Новите млади и участието им политическите процеси в България

[Mozo]

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ
Faculty of Economics
Катедра “Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт”


РЕФЕРАТ
ПО ПОЛИТОЛОГИЯ НА ТЕМА:

Новите млади и участието им политическите процеси в България


Новите млади и участието им политическите процеси в България

Младите хора –най – често именно те са двигателят на промяната. Това е особено валидно за развиващи се страни като България - страна с неукрепнали институции, проядени от корупция, с неработеща съдебна система, страна, раздирана от постоянни обществени скандали. Нека си припомним, че именно младите студенти бяха в първите редици по барикадите през зимата на 1997 година. Те поведоха народното недоволство срещу една девалвираща политика, ограбила спестяванията на десетки хиляди българи.
Преди да продължа по – нататък бих искал да направя едно разграничение що се отнася до българската младеж. Напоследък няколко изследователи, занимаващи се с младежка политика правят разграничение между „стари” и „млади” младежи. Според тях под понятието „стари младежи” би следвало да се разбират родените и отраснали в годините на социализма. Това са тези млади, възпитани в патриархален дух и живели по времето на централизираната икономика. Обратно на тях „новите млади” са израсналите и възпитани изключително в периода след промените от 1989г., това са тези, незнаещи какво е комсомол и ДКМС, необременени от всякаква идеология. Още една отличителна характеристика на новите млади – това че те имат много по – широк кръгозор и източници на информация – глобалната мрежа ИНТЕРНЕТ, радиа, телевизии, вестници и така нашумелите напоследък блогове.
Какво е участието на българските младежи в протичащите обществено – политически процеси в страната? На този въпрос са посветени редица изследвания.
Според едно такова изследване на "Евробарометър", проведено сред 19 хил. европейци на възраст между 15 и 30 години младите българи са сред най-незаинтересуваните от политика и обществени дейности. В същото проучване се посочва още :

• Българските младежи, склонни да участват в една или друга организация, са едва седем на сто. За сравнение активните младежи в Дания например са 47%. Заедно с нас като най - неактивни се открияват и румънците.

• От тези 7 % основно българските младежи са заети в предимно в спортни клубове, които се ползват с най – голяма популярност сред младежите.

• Процентът на българите, които не знаят как действията им могат да окажат влияние върху политиката, е най-голям за целия ЕС - близо 1/5-та

• Българските и румънските младежи са най-малко склонни да участват в някакъв вид доброволческа обществена работа.



Тези тревожни данни са продължени и в Годишния доклад за младежта за 2006г., където се посочва още

• Кафенето е новият "младежки дом" за младите хора, като 70 процента от тях са почти ежедневно в него

• Една трета /32 на сто/ от младежите са ежедневно пред компютъра, преди всичко за игра и чат. Тревожното е, че над 70 процента от младите хора /20-35 г./ не само че не практикуват какъвто и да било спорт редовно, но и въобще не са правили нещо подобно в рамките на една година, се посочва в доклада. В него са отбелязани седем приоритетни сфери.

• Младите хора нямат усещането, че живеят в правово общество, че има сила и институция, която да се противопостави на отклоняващото се поведение и престъпността


Доверявайки се на посочените по – горе изводи стигаме до следния парадокс –какво стана с онази будна, ентусиазирана, радикална в исканията си за промяна на политическото статукво младеж от янури - февруари 1997 и 10 години по – късно. Как можем да си обясним тази метаморфоза? Според мен основният фактор за дезаинтересоваността и апатията, налегнала младите хора, е липсата на доверие в цялата политическа класа, както и това, че те не виждат тази промяна, която би ги удоволетворила, заради която стояха с дни по барикадите през 1997г.. И затова голяма вина имат политиците, онези, които скандираха от трибуната „Ние няма да ви предадем”, а направиха точно това и то по най – грубия и безцеремонен начин.
През последната половин година обаче имаше няколко събития, които ни дават основание да гледаме по – ведро на ситуацията и да си кажем, че все пак има светлина в тунела.
Едно от тези събития бяха протестите срещу опитите за посегателство над Национален парк Странджа. Всички ние си спомняне за стотиците млади хора на Орлов мост и по централните софийски улици.Онези облечени някак си небрежно младежи, веднъж в пижами, друг път с раници на гърба, трети път каращи колела, с лепенки на устата. Тези акции бяха сигнал, че българската младеж е готова на сериозен отпор срещу такива нагли действия от страна на държавната машина. Но те бяха и пример за активна гражданска позиция.

Друга такава масова проява беше поредицата от протести на Движението на младите учени „2х3х” в защита на българската наука. Те търкаляха тикви срещу безпросветността, измерваха радиацията в сградата на Министерски съвет на РБългария, проведоха факелно шествия. Техните справедливи искания бяха подкрепети от редица ВУЗ-ове в страната, софийски гимназии и от НПО – та като Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество.

Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество – създадена от и за младите хора

Една от организациите, създадени с цел обединяване на усилията на младите хора е Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество. Сдружението е създадено през 2005г. със следните основни цели :

1.Утвърждаване  и развитие на  ценностите на гражданското общество.
2. Защита свободата, достойнството, спокойствието и самочувствието на гражданите и на техните граждански права.
3. Граждански контрол върху законосъобразността на действията на общинската и държавната администрация, народните представители и представителите на съдебната власт.
4. Осъщестяване на младежки дейности и младежка политика

За времето от своето съществуване АРГО е провело следните дейности :

• В края на 2006г. участва заедно с младежи от различни държави в среща с представители на Съвета за децата и младежта

• Участие на годишните срещи БГ Младеж, на които сме изказвали наши мнения и препоръки

• Публична подкрепа за нашите несправедливо осъдени медици в Либия, изразена в нарочна зекларация

• Участие в дискусия посветена на възпитанието в ценностите на гражданското общество

• Подкрепа за закона за добловолчеството, предложен от сдружение CVS – Bulgaria

• На 26 март 2007г. участие в дискусия на тема „Българската визия за бъдещето на ЕС – липсващото мнение”

Целият материал: