Обща танспортна политика

[Mozo]

КУРСОВА РАБОТА

На тема: Обща транспортна политика

Транспортна политика: общи положения
Транспортната политика е една от първите политики, включени в Договора от Рим. Наред с отварянето на транспортните пазари и създаването на условия за лоялна конкуренция през последните години моделът на „устойчива мобилност“ добива все по-голямо значение.
ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ
Член 3, параграф 1, буква e) и дял V от Договора за Европейската общност (Договор от Лисабон: член 4, параграф 2, буква ж) и дял VI от Договора за функционирането на Европейския съюз).
ЦЕЛИ
Още в Договорите от Рим държавите-членки подчертаха значението на общата транспортна политика в отделна договорна част. По този начин транспортът се превърна в една от първите общи политики на Общността. Първоначално приоритетите се поставяха върху изграждането на общ транспортен пазар т.е. върху осъществяването на свободното движение на услуги и отварянето на транспортните пазари. Днес тази цел е до голяма степен е постигната. Изключение прави преди всичко железопътният транспорт, при който процесът на цялостно изграждане на вътрешния пазар е осъществен само отчасти. В хода на отварянето на транспортните пазари става дума същевременно и за създаването на условия за лоялна конкуренция както за отделните видове транспорт, така и между тях. По тази причина хармонизирането на националните правни и административни разпоредби, включително на техническите, социалните и данъчните рамкови условия, с времето придобиваше все по-голямо значение. Успешното цялостно изграждане на Европейския вътрешен пазар, отпадането на вътрешните граници, спадащите цени на транспортните услуги вследствие либерализирането и отварянето на транспортните пазари, както и промените в системата на производство и складово стопанство доведоха до постоянно увеличаване на пътния транспорт. През последните 30 години пътническият и товарният транспорт нараснаха повече от два пъти. На много успешния и динамичен от икономическа гледна точка транспортен сектор все повече се противопоставяха обаче социални и екологични последващи разходи. По този начин моделът на „устойчива мобилност“ добиваше все по-голямо значение. Този модел е подчинен на две различни цели. От една страна става дума за осигуряване на ефективна мобилност на товари и пътници при благоприятни разходи като централен елемент на конкурентноспособния вътрешен пазар на ЕС и база за свободното движение на хора. От друга страна възниква проблемът за овладяването на нарастващия пътен транспорт и свързаното с това минимизиране на последващите разходи, свързани с транспортни произшествия, заболявания на дихателните пътища, шум, увреждане на околната среда или задръствания. Прилагането на този модел включва интегриран подход за оптимизиране на ефективността на транспортната система, организацията на транспорта и безопасността, както и за намаляване на разхода на енергия и въздействието върху околната среда. Някои от основните моменти са укрепването на конкурентоспособността на по-екологичните видове транспорт, създаването на интегрирани транспортни вериги при използване на два или повече видове транспорт (комбиниран транспорт и интермодалност), както и осигуряването на условия за лоялна конкуренция между отделните видове транспорт чрез справедливо разпределение на причинените от тях разходи.
РЕЗУЛТАТИ
1. Общи политически насоки
Бялата книга за изграждане на вътрешния пазар от 1985 г. съдържа препоръки за осигуряване на свободата на движение на услугите и посочва определени необходимости за общата транспортна политика. През ноември 1985 г. Съветът прие три важни насоки в следните области: изграждане на свободен пазар (без количествени ограничения) най-късно до 1992 г., увеличаване на двустранните контингенти и общностния контингент, както и отстраняване на деформациите на конкуренцията. Освен това Съветът прие работна програма, в която се посочват целите, които трябва да бъдат постигнати до 31 декември 1992 г. за всички видове транспорт (сухопътен, морски и въздушен). Те включват разширяване на транспортната инфраструктура, представляваща интерес за Общността, опростяване на граничния контрол и граничните формалности, както и повишаване на безопасността. На 2 декември 1992 г. Комисията прие Бяла книга за бъдещото развитие на общата транспортна политика. Основният акцент бе поставен върху отварянето на транспортните пазари. Същевременно Бялата книга маркира повратна точка към възприемане на интегриран подход за всички видове транспорт на базата на модела на „устойчива мобилност“. В Зелената книга на Комисията от 20 декември 1995 г. със заглавие „Към справедливо и ефикасно тарифиране в транспорта“ (СOM(95) 691) Комисията се спира на външните разходи в транспортния сектор. В тази Зелена книга Комисията се стреми към създаване на честна и ефективна ценова система в транспортния сектор, за да могат да се отразят тези разходи. С това трябваше да бъдат намалени деформациите в конкуренцията в и между отделните видове транспорт. В тази връзка бяха поставени на дискусия данъчни мерки. В публикуваната по-късно Бяла книга на Комисията от 22 юли 1998 г. „Справедливи цени за ползване на инфраструктурата: Поетапна концепция за рамка на Общността относно таксите за транспортна инфраструктура в ЕС“ (СOM(98) 466) Комисията посочва големите разлики между държавите-членки при определянето на транспортните такси, които водят до множество интрамодални и интермодални деформации на конкуренцията. Освен това до момента в съществуващите системи за събиране на такси не са били взети предвид в достатъчна степен екологичните и социалните аспекти на транспорта. В Бялата книга „Европейската транспортна политика до 2010 г.: насоки за бъдещето“, (СOM(2001) 370) Комисията анализира първо проблемите и предизвикателствата пред европейската транспортна политика, най-вече по отношение на предстоящото тогава разширение на ЕС на изток. Комисията прогнозира огромно нарастване на транспорта, свързано с увеличаване на натоварването и задръствания, особено в автомобилния и въздушния транспорт, както и с въздействия върху здравето и околната среда. Това застрашава сериозно конкурентоспособността и целите на ЕС за защита на климата. За предотвратяване на тези тенденции и създаване на икономически ефективна, но същевременно екологично и социално поносима транспортна система Комисията предложи пакет от 60 мерки. Чрез тях трябваше да се отделят един от друг икономическият растеж и растежът на транспорта и да се противодейства на неравномерния растеж при отделните видове транспорт. Липсата на баланс при развитието на отделните видове транспорт според Комисията представлява едно от най-големите предизвикателства. Цел на Бялата книга е да се стабилизира дела на по-екологичните видове транспорт в общия обем на транспорта на равнището на 1998 г. За постигане на тази цел трябва да се прилагат преди всичко мерки за съживяване на железопътния транспорт, насърчаване на морския транспорт и на речното корабоплаване, както и за подпомагане на изграждането на мрежи, включващи различните видове транспорт. Освен това Комисията обяви ревизия на насоките за трансевропейските транспортни мрежи за да ги адаптира към разширения ЕС и да реализира в по-голяма степен, отколкото досега напредък при отстраняването на трансгранични недостатъци. Третата част на Бялата книга поставя в центъра правата и задълженията на ползвателите на транспортните системи.

Целият материал: