Емоции и воля

[Mozo]

6. въпрос: Емоции и воля.

I. Емоции
Емоции – компонент на безусловно рефлексен акт, възниква между реализирането на потребността и действието на нейното удоволетворение.
Реакция на човек и животните на вътрешните и външните и вътрешните дразнители имащи ярко изявена субективна окраска.
Емоциите характеризират вегетативните функции на организма – изменение на кръвното налягане, свиване и разширяване на съдовете и др.
В психичната литература няма единство при употреба на понятията чувства и емоции. Някои автори разглеждат само емоции, други само чувства, трети разглеждат този въпрос под наслов”емоции и чувства”.
Г. Пирьов и А. Петков използват термина емоционално състояние за означаване на емоциите и чувствата, като внасят разграничения между тях.
Емоции Чувства
Характерни за животните и човека
Характерни само за човека
Свързана с безусловна, рефлекторна, инстинктивна дейност с изменение на вътре в организма.
Свързана с условна рефлекторна дейност т.е. на ВНД с изменение на вътрешната среда с външни въздействия и емоционален опит на човека.
Главна роля се играят от подкорието с насока към големите полукълба.
Главна роля се пада на кората на големите полукълба. Възбудата протича от кората към подкорието, а от там към периферните клетки.
Свързани с биологичните нужди на организма – със задоволяване на първичните потребности от храна, вода и пр.
Функции за социален живот на човек, за приспособяването му към социалната среда.

Според Дж. Уотсън емоциите се деля на три типа реакции – страх, ярост и любов. Според Трифонов на висши и нисши, които са настроение, афект, страст и стресови състояния.
Според силата и продължителността на чувствата се делят на: настроение, афект и страст.

Настроение – слабо, дълготрайно чувство. Физиологичната му основа са връзките, които се извеждат от интроцептичните и екстероцептичните усещания.
• Мажорно настроение - положително настроение, наблюдава се при силен тип нервна система.
• Минорно настроение – отрицателно настроение, наблюдава се при слаб тип нервна система.
Отрицателните чувства могат да се преодолеят. Трябва да се създаде условия за бодро, радостно, положително настроение. Регулиране на настроението може да стане чрез разнообразни средства.

Афект – силно, краткотрайно чувство. Физичната му основа е възникването на огнища на силна възбуда, която чрез отрицателна или положителна индукция затормозява или активизира останалите зони на мозъчната кора.
Причини за афект – резки и внезапни промени във външните условия, за които човек се оказва неподготвен. Обикновено афекта се предизвиква от конфликтна ситуация – случаи, при които организма се среща с препятствия, на които не може да реагира.
Видове афект:
• боеви – силно повишаване на активността у човек, разгръщане на голяма сила. Присъща за силен уравновесен тип нервна система или на холеричен темперамент( сангвиник и холерик).
• Страх – объркване и вцепенение на човек. Присъщ за слабия тип нервна система ( флегматик и меланхолик).
Афективните състояния се отразяват отрицателно на работоспособността човек, тъй като настъпват функционални изменения.

Страст – дълбоко продължително чувство, свързано с волята на човек и неговата дейност. Израз на духовни сили.
Видове:
• Положителни – страст към науката, изкуството и пр.
• Отрицателни – алчност, кариеризъм и пр.
Страстта са индуктивните различия , които определят характера на личността, свързват се и с основните чувства. Индивидуалните различия не трябва да надхвърлят нормите, а когато ги надхвърля се наблюдават отклонения като:
Хипертимия – безпричинно продължително весело настроение;
Еуфория – безгрижно настроение, при понижена интелектуална дейност;
Дистимия – постоянна тъга и др.

Целият материал: