Лекции по физиологична психология

[Mozo]

8. Двигателни функции /видове мускули; мозъчни структури, които водят до волеви движения; нарушения на двигателните функции/
Двигателната функция има няколко елемента: запазване на позата на тялото, поддържане на равновесието и придвижване в пространството /локомодация/. Всяко волево движение е свързано със съответните промени в позата.
Мускулите, които обезпечават едно и също движение се обозначават като синергисти, а тези, извършващи противоположни движения - антагонисти. При двигателните реакции се управляват едновременно както мускулите синергисти, така и мускулите антагонисти. По този начин, когато една функционална мускулна група се съкращава, друга се отпуска. Това едновременно действие е резултат от контрола, извършван от ЦНС.
Движенията на организма се изпълняват от мускулите, които принадлежат на възбудимите структури. Мускулните клетки притежават свойствата възбудимост, проводимост и съкратимост. Съкращенията на мускулите участват във всички поведенчески прояви на организма.
Видове мускули, в зависимост от своята структура, биват: напречно набраздени, гладки и сърцеви. Напречно набраздените изграждат активната част на опорно-двигателната система, гладките мускули влизат в състава на стените на вътрешните органи и на кръвоносните съдове, а сърцето е изградено от специфична сърдечна мускулатура. По строеж тя е напречно набраздена, но е неволева подобно на гладката мускулатура.
Напречно набраздените мускули се инервират от соматичната нервна система и при своето съкращение привеждат в движение костите на скелета, придвижват тялото и неговите части в пространството, поддържат изправен стоеж на тялото. Съкращенията им са волеви. Медиаторът в нервно-мускулните им синапси е ацетилхолин.
Гладките мускули се инервират от вегетативната нервна система – симпатиковия и парасимпатиковия дял, т.е. получават двойна инервация и в повечето случаи тяхното въздействие е противоположно – предизвикват съкращение и отпускане. Съкращенията на гладките мускули са неволеви. Медиаторите в крайните окончания на симпатиковия и парасимпатиковия дял са съответно норадреналин и ацетилхолин.
Мускулите са изградени главно от мускулна тъкан, която осъществява съкращенията, и от съединителна тъкан, която разпределя създадените от съкращението сили по лостовите системи на скелета.
Структури, ръководещи волевите движения:
• Кората на крайния мозък ръководи волевите движения чрез импулси,
преминаващи по т. нар. пирамиден път. Той започва от разположената в предцентралната извивка двигателна зона на кората. Всички останали еферентни пътища се наричат екстрапирамидни. Пирамидният път е съставен от два неврона – централен двигателен неврон и периферен двигателен неврон. Екстрапирамидните пътища подготвят мускулите за възприемане на импулсите от пирамидния път, създават плавност и точност на движенията и спомагат за поддържане на равновесието. Началото им е ядра, намиращи се подкоровите структури.
• В средния мозък и моста се намират ядра на ретикуларната формация, от
които започват низходящи пътища, регулиращи мускулния тонус за запазване на позата и равновесието на тялото.
• Малкият мозък участва в регулацията на мускулния тонус и в текущата
коригираща регулация на движенията, така че те да съвпадат напълно с „двигателния образ” на волевото движение и да бъдат точно съгласувани във времето и пространството.
• Базалните ядра осъществяват връзката на кората на крайния мозък с
мозъчния ствол, регулират мускулния тонус и мускулните съкращения като ги променят съобразно нуждите за извършване на дадено движение.
• В гръбначният мозък се намират периферните двигателни неврони. В него
се затварят редица двигателни рефлекси, които водят началото си от импулси, идващи от рецептори в мускулите, ставите, сухожилията и кожата.
Нарушения на двигателните функции /Апраксии/
Апраксия означава различни видове нарушения при извършване на волеви движения. Изразява се в трудност или невъзможност да се извършват добре заучени движения изискващи елементарна сръчност, без да има мускулна пареза/парализа, или нарушена сетивност.
- Моторната апраксия се получава при увреждане в премоторната кора на лявото полукълбо. При нея общия план на цялостния двигателен акт е запазен, но изпълнението му е несръчно, накъсано и забавено, т.е. дезавтоматизирано.
- Идеомоторна апраксия е загуба на способността да се извърши просто действие след словесна инструкция. Идеомоторна апраксия се появява в някои случаи след мозъчен инсулт. От пациента се иска да се усмихне, или да си среше косата, но той не го прави. След малко спонтанно извършва същото. В по-тежките форми на идеомоторна апраксия пациентите не могат да осъществят прости движения в определена последователност, въпреки, че сами по себе си движенията са възможни.
- Идеационната апраксия се получава при обширни корови увреждания. При тази апраксия е разрушен самият план на цялостното действие. Отделните компоненти могат да са тежко деавтоматизирани, но и да отпаднат изцяло, да си разменят местата.



9. Сетивни функции – рецептори и сетивни органи /обща, телесна и специална сетивност/. Нарушение на сетивните функции /Агнозии/.
Човек възприема въздействията на различни дразнители чрез рецепторите. Те са разположени по цялото тяло. Първите са външни рецептори, наречени екстерорецептори. Те възприемат дразнения от външната среда Такива са тези по кожата, лигавицата на носа, езика и др. Вторите са интерорецепори, които възприемат дразнения, възникнали във вътрешните органи –/сърце, бели дробове, стомах и др./. Третата група рецептори са проприорецепторите възприемат дразнения, които възникват при движение на тялото и имат отношение към кинестезичната сетивност. Намират се в мускулите, сухожилията, ставите и надкостницата.
В зависимост от това на какви дразнения реагират, рецепторите биват механорецептори, терморецептори, химиорецептори, фоторецептори, осморецептори и др.
При нормални условия всеки рецептор възприема определен вид специфично за него дразнение /светлинни лъчи, звукови вълни, промени в температурата и др./. Под действието на специфичното дразнене в рецептора настъпва промяна в мембранната пропускливост.
Някои от рецепторите са представени като свободни нервни окончания, а други имат спомагателни структури.
Адаптацията на рецепторите се нарича приспособяването им към постоянно действащи дразнения. Според скоростта, с която се извършва приспособяването, рецепторите се делят на две групи – бързо /текстилните рецептори на кожата, обонятелни рецептори/ и бавно адаптиращи се.
Съществуват и рецептори, които възприемат само определен вид дразнения. Те се съдържат в сложно устроени органи, наречени сетивни органи, в които има и редица приспособления, които съдействат за по-пълното и точно възприемане на специфичното дразнение. Специализираните рецептори имат висока чувствителност към специфичните за тях дразнители, но те могат да отговарят по характерния за тях начин и на въздействия от неспецифичен дразнител, когато той има много голяма сила. Например при силен удар върху окото се получава усещане за светлина, а върху ухото – за звук.
Чрез сетивните системи човек възприема външния свят. От различните свойства на предметите в кората на крайния мозък възникват усещания, формират се представи за обектите като цяло и субектът опознава заобикалящия го свят.
Система за обща телесна сетивност /осезание/
С помощта на осезателните рецептори човек определя формата, големината и твърдостта на предметите. При слепите хора чувствителността на осезателните рецептори е силно повишена.
Температурните колебания се възприемат от два вида рецептори, наречени терморецептори. Едни от тях се възбуждат от студ, а други от топлина.
В кожата има над 1 000 000 рецептора за болка. Те не са разположени равномерно и имат защитно значение. Чрез тях към централната нервна система се отправят нервни импулси, които сигнализират за застрашаваща организма опасност. Усещане за болка възниква и в резултат на дразнения от вътрешните органи.
Осезателните рецептори и рецепторите за топлина, студ и болка са периферни краища на системата за обща сетивност. Централната й част се намира задцентралната извивка в теменния дял на кората на крайния мозък. До там телесната сетивност достига по три неврона. Пътят на дълбоката сетивност носи информация за точния локализиран допир, за натиск, за вибрации, усещането за движение и положение на крайниците. Той също е съставен от три неврона.
Специализирана сетивност /зрителна сетивна система/ - Тя играе особено важна роля за човека, защото чрез нея той възприема около 70 % от информацията за заобикалящия го свят, добива представата за формата, големината и цвета на предметите, за разстоянието, на което се намират. Приспособяването на окото към различната сила на светлината се нарича адаптация и е свързано със свиване и разширяване на зеницата и промени в чувствителността на пръчиците и колбичките на ретината. Човешкото око е приспособено да вижда далечни предмети, но човек може да пригоди окото си за ясно виждане и на близки предмети. Това свойство се нарича акомодация. Акомодирането на окото става чрез изменение на лещата при съкращаването на ресничестия мускул. Съществуват: рефракционни аномалии на окото /късогледство и далекогледство/; зрителна острота /възможността да се различават две близки точки/; обемно виждане се получава благодарение на това, че човек възприема изображенията на предметите с двете си очи; цветното зрение се осъществява от колбичките, които са три вида: синьовиолетов, червен и зелен цвят. Благодарение на тези три цвята човешкото око може да възприема многообразието на цветовете. Нарушението на тази способност се нарича ахромотопсия или далтонизъм.
Слуховата сетивна система възприема звуци. Звукът е слухово усещане, пораждащо се от попадане в ухото на звукови вълни, които представляват механични трептения с различна честота и амплитуда. Честотата определя височината, а амплитудата – силата на звука. Човешкото ухо възприема звуци с честота от 16 Hz до 20 000Hz. То чува звуци със сила от 20 децибела /шумолене на горските листа при тихо време/ до 120 децибела /шум от излитащ реактивен самолет на височина 200м./. Звук със сила над тази се възприема като болка. Едностранното увреждане на слуховия нерв води до глухота на съоветното ухо, но ако има нарушения на слуховите пътища след стволовите ядра, това не дава забележими промени в слуха.
Равновесна сетивна система – Във вътрешното ухо е разположен органът на равновесието, който се състои от две части – предверие и полуокръжни канали. При увреждане им се наблюдават тежки разстройства в движението и загуба на способността да се пази равновесие. Нарушения във функцията на равновесния орган предизвикват виене на свят и повръщане. Способността на човека да стои изправен във всяка ситуация се осъществява чрез взаимодействието на равновесната, опорно-двигателната и зрителната система.
Вкусова сетивна система – периферната част на вкусовата сетивна система се намира в устната кухина. По повърхността на езика, а също и по мекото небце и гълтача, са разположени вкусови луковици. В тях се намират вкусови клетки. По тях завършват краищата на вкусовите нервни влакна. Така се изграждат вкусови рецептори. Специфичен дразнител на рецепторите за вкус са химическите вещества, които трябва да са в разтворено състояние. При обикновени условия разтворител е слюнката. Съществуват четири основни вида вкусови усещания: за сладко, горчиво, кисело и солено. От тях се формират всички останали междинни вкусови усещания /блудкаво, метален вкус и др./. Чрез вкусовите рецептори се възприемат качествата на храната.
Мирисна сетивна система позволява да се възприемат различни по качество усещания от летливи дразнители /хим. вещества във въздухообразно състояние/. Течните вещества не възбуждат обонятелните рецептори, освен ако не се изпарят. Рецепторния апарат се намира в лигавицата на горния отдел на носната кухина. В нея се намират обонятелните клетки. Органът на обонянието се приспособява към постоянно действащите миризми и чувствителността на рецепторите намалява.
Обонятелните и вкусовите усещания се са свързани помежду си.
Нарушения на сетивните функции /Агнозии/
Усещанията, получени от различните сетивни системи служат като основа за сложната познавателна дейност на кората на крайния мозък, наречена гнозис. Дефектите в разпознаването и идентифицирането на определен вид сетивни усещания се наричат агнозии. За да се деагностицира агнозия е необходимо съответните сетивни функции /зрителна, слухова и др./ да бъдат запазени и пациентите да нямат психични отклонения. Наблюдават се няколко вида агнозии:

Целият материал: