Особености на обществените електронни медии (БНТ и БНР)

[Mozo]

СТУДЕНТСКИ ПРОЕКТ

ТЕМА:
Особености на обществените електронни медии (БНТ и БНР)

Въпроси:
1. Мястото и ролята на обществените медии в радио и телевизионния пазар на България.
2. Новите технологии и приложението им в дейността на обществените оператори.
3. Форми на обществен контрол и обществено финансиране на БНТ и БНР – пожелание или реалност.

Въведение
Българското национално радио и Българската национална телевизия се радват на богата институционална история, с която безспорно имат пълното право да се гордеят. Възникнали на определени етапи от социалното и технологичното развитие, общественият характер на дейността на БНР и БНТ е бил онази твърде благоприятна предпоставка, която е гарантирала тяхната устойчивост във времето въпреки всички исторически повратности.
Макар, че вече близо две десетилетия е разрушен монополът в бранша на електронните медии у нас, упражняван продължително време от БНР и БНТ, понастоящем тези две медии продължават да се радват на значително присъствие сред българските слушатели и зрители. При наличието на немалко обществени дискусии за привилегированото положение на тези две наши медии в условията на пазарна икономика, поставящо ги в много по-облагодетелствани позиции в сравнение с техните конкуренти, аргументите в полза на запазване на статуквото, изведени въз основа на сравнения със страните членки на Европейския съюз, в които има подобни национални медии, финансирани от държавните бюджети, продължават за бъдат актуални.
Въпреки добре изразения консервативен характер на дейността на БНР и БНТ, дължащ се на наслагванията на традициите в тяхната работа, строго нормативно-регламентираното им функциониране, трудовите стереотипи на работещите в тях – предавани и усвоявани съзнателно и несъзнателно, двете наши електронни национални медии правят непрекъснато опити за модернизация на дейността си в съответствие с авангардните тенденции в своята сфера. Всички тези особености ги правят твърде интересни обекти за изследване.
Настоящият проект е насочен към изследване на дейността на БНР и БНТ. Неговата цел е свързана с проучването и разкриването на мястото на тези медии в пазара на услугите, предлагани от нашите електронни медии; представяне на приложението на новите технологии в работата на тези оператори; както и търсене на социално-детерминираната ефективност на използваните форми на обществено финансиране и обществен контрол.
Основните задачи на проекта биха могли да бъдат структурирани в следния вид:
• Да бъдат анализирани и представени мястото и ролята на тези обществени медии в радио и телевизионния пазар на България.
• Да бъде изследвано и разкрито приложението на новите технологии в дейността на обществените оператори.
• Да бъдат анализирани в своите положителни и отрицателни аспекти използваните понастоящем форми на обществен контрол и обществено финансиране на БНТ и БНР.
С оглед постигане на поставената цел ще бъде направен опит за използване на разнообразни изследователски методи: системен анализ; структурен анализ; сравнения; обобщения, класификации и др.

Мястото и ролята на обществените медии в радио и телевизионния пазар на България.
Понастоящем радио- и телевизионният пазар в България е наситен с присъствието на множество субекти, които съгласно принципите на пазарната икономика се конкурират повече или по-малко свободно. Разбира се, както в повечето модерни страни и у нас съществува изградена нормативно-регламентирана система за държавен контрол в тази твърде деликатна от гледна точка на националната сигурност сфера, посредством съществуващия режим на издаване и получаване на лицензи.
Въпреки наситеността на пазара на продукти, предлагани от нашите електронни медии и простиращи се в широк спектър – от ефирните радио и телевизионни излъчвания на частните радио и телевизионни канали, през кабелните предавания, до авангардните Интернет радио и телевизионни емисии, повечето достъпни и за мобилните телефони, мястото на БНР и БНТ в тази сфера у нас все още е значително.
Редица специализирани социологически проучвания, направени през последните десетилетия у нас разкриват, че все още огромна част от слушателите и зрителите не само, че имат сигурен достъп до емисиите на БНР и БНТ, но и между една до две трети от тях обикновено ги предпочитат пред техните конкуренти. Позовавайки се на получените данни и БНТ, а и БНР, както и редица наши вестници и списания, често обнародват рейтингови скали, сочещи значително обществено доверие на обществените електронни оператори.
За тази немалка популярност спомагат редица технически, социално-икономически и психо-социални фактори, от които заслужават да бъдат споменати:
• Традиционно утвърденият достъп до техническите съоръжения (предавателни устройства, антени, кули, ретланслатори), осигуряващи излъчването и препредаването на техните емисии с оглед достигането им до всяка точка на нашата страна.
• Ежегодното субсидиране от държавния бюджет, което не само позволява финансиране на авангардни, модни начинания, но и ги поставя в много по-привилегировано положение в сравнение с техните конкуренти.
• Изградената система от регионални центрове, находящи се в по-големите наши градове, както и в световните столици, което позволява своевременен достъп до актуална информация и възможности за нейното отразяване.
• Своеобразното “пристрастяване” на българските слушатели и зрители (особено при по-старите генерации), към предаванията на БНР и БНТ, което ги прави предпочитани дори и когато е осигурен достъп до по-атрактивни емисии (поне за по-младите българи) на други електронни медии.
• Нелоялната конкуренция на БНР и БНТ по отношение на достъпа на милиони българи до техните предавания чрез изградената и поддържана национална мрежа в сравнение с техните много по-локални конкуренти (кабелни телевизии, местни радиостанции, интернет медии и пр.)
• И не на последно място – професионализмът на работещите в тях.
От своя страна привилегированото място на обществените оператори БНР и БНТ на пазара на услуги, предлагани от нашите електронни медии, би могло да бъде проследено и в редица негативни аспекти, касаещи една или друга страна на тяхната дейност:
• Осигуреното обществено финансиране на тяхната дейност ги прави прекалено консервативни по отношение на изготвянето и пласмента на нови медиини продукти, които обикновено осигуряват на техните конкуренти по-широка аудитория и по-големи приходи от реклама.
• Зависимостта от законодателната власт, (която изготвя и утвърждава бюджета на двете медии), създава предпоставки за необективно отразяване на действителността, до голяма степен подчинено на интересите на управляващата клика за момента.
• Силната зависимост от политическата конюнктура в страната често е свързана и с назначаването на т. нар. “връзкари”, които не блестят с журналистически или технически талант.
• Предлаганите рекламни продукти също често обслужват политическите интереси на управляващите, което от своя страна отблъсква аудиторията.
Заемайки значително място в радио и телевизионния пазар в България, БНР и БНТ изпълняват редица обществено значими роли в него. Въпреки, че само до преди по-малко от две десетилетия всички емисии на БНР (излъчвани по неговите програми “Хоризонт” и “Христо Ботев”) и на БНТ (предлагани на зрителите по първа и втора програма) стриктно се придържаха към повелите на партията-държава за засилена идеологическа работа сред масите, при това напълно издържана в духа на марксистко-ленинската диалектико-материалистическа идеология, понастоящем наред с чисто проправителствените предавания и двете медии си позволяват и включването на опозиционни мнения.

Целият материал: