Лекции по методи за изследване на масовата комуникация

[Mozo]

2. Емпирични изследвания - класификация
– според предмета – рекламни, маркетингови, пр, изследване на обществено мнение, медицински, психологически и други
– според информацията:
– сондажни (предварителни) изследвания – дават не предварителна информация, използват се, когато нямаме информация за обекта
– Според времето:
– срезови ( изследване за определен момент) - те са по-кратки, по-евтини и повторни – изследваме явлението цялостно, хваща се не само статиката, но и динамиката, как се развива процеса. Повторните изследвания биват
– лонгитудни – изследваме една определена група от хора, обособена от даден признак през определен период от време;
– панелни изследвания – изследваме определена група от хора през определен период от време, но тук хората, с които е започнато изследването, не могат да бъдат сменяни, именно и това е трудността на този тип изследвания;
– трендови изследвания – тук търсим различията вътре в изследваната група
– според информацията, която получаваме – представителни и непредставителни
3.
ЕТАПИ И ЕЛЕМЕНТИ
1. Подготовка на изследването. Включва: необходимост от изследване на проблемите, уточняване на проблемите, формулиране на тема, цел и задачи на изследването, операционализация на понятия, дефиниране на обекта и предмета на изследването
2. Методически – разработване на анкетна карта, определяне на метода за набиране на първична информация, изчисляване на модел и обем на извадка, извършване на изследването на терен, обработка и анализ на информацията
Първо трябва да се види дали има необходимост от провеждане на изследването – изследванията са скъпи. Източници на информация – национален статистически институт; данни от други изследвания, използвани чрез вторична обработка; откритите въпроси; ако нямаме информация, минаваме към втори етап
Уточняване на проблема. Всеки един проблем може да бъде разглеждан от различна гледна точка.

Същинска част на изследването. Първа стъпка: формулиране темата на изследването. Тя е кратка, в рамките на 1 изречение. Целта се конкретизира чрез задачите на изследването.
След задачите се преминава към операционализацията на понятията – целта е да се разбие, да се дефенцират теоритичните понятия на тяхните емпирични индикатори, за да могат да бъдат изследвани

4.
Обект на изследването – обикновено това са хората, които подлежат на изследване, единица на изследването е отделният човек. Обектът на изследване трябва да бъде дефиниран по 3 критерия – по време, по място и по същество.
Методическият етап започва с разработването на анкетната карта
5. АНКЕТНА КАРТА
Тя започва с указание кой провежда изследването, с каква цел, за какво ще бъдат използвани резултатите, как се попълват въпросите, дали изследването е преставително или не.
Видове въпроси:
• Според предметната област – въпроси за материално, духовно производство, комуникации и възпроизводство на хората. Това са основните четири сфери на едно общество.
• Според характера – въпроси за обективни факти, въпроси за поведение, за мотиви , въпроси за мнение въпроси за оценка
• Според това дали имаме предварително формулиран или не отговор –
– открити (формулиран е въпрос, но не и отговорът, предимства – дава много богата информация, недостатъци – една анкетна карта не може да започне с открит въпрос, той изисква задълбочаване в проблема
– закрити – при тях изследователят е формулирал не само въпроса, но и отговорите към него; изисквания към закритите въпроси – отговорите да представляват цялата възможна палитра от мнения; отговорите да бъдат взаимно изключващи се, не трябва да има припокриване; отговорите да бъдат с еднаква тежест; въпросът трябва да бъде придружрн с информация колко отговора може да даде респондента; предимства – те са разбираеми, бързо се отговаря на тях, не изискват намеса от страна на анкетьора, лесни са за обработка; недостатъци – позиционен ефект, фина манипулация, поставените на челни позиции в отговорите, имат предимство.
– смесени въпроси – попринцип те са закрити, но се съмняваме дали сме формулирали всички възможни отговори и за да се застраховаме поставяме „друго, моля посочете”
– дихотомните въпроси – те имат само два отговора, които са взаимноизключващи се; предимства – бързо се отговаря на тях, бързо се обработват, не допускат намеса на анкетьора; недостатъци – не всеки въпрос може да бъде формулиран като дихотомен, формулиравката на въпроса много пряко влияе върху отговорите
– Според функцията, която изпълняват – контролни и отсейващи. Първите контролират достоверността на информацията.
– Отсейващите имат за цел да разделят изследваната съвкупност на 2 части – тези, които притежават даден признак и тези, които не притежават дадения признак
• Косвени въпроси – всеки човек принадлежи към дадена група от хора. Косвените въпроси не се задават към личността директно, а към групата, към която той принадлежи

Целият материал: