Инвестиционна политика на фирмата

[Mozo]

Въпрос № 48 Инвестиционна политика на фирмата

Инвестициите са необходими в два случая:
1) при създаване на предприятие (за учредяване)
2) в хода на текущата производствена д-ст
 за компенсиране на осн.капитал
 за рационализация
 за разширяване
 за преустройство
Инвестиц.разчети са методи, с чиято помощ се преценява изгодата от инвестиционни мероприятия и по математически път се разработва инвестиц.програма, съобразена с целите на дадено предприятие. Инвестиц.разчети са констатиращи, когато стопанската изгода се измерва по критериите ликвидност и резултат, и оптимизиращи - когато трябва да се определи оптималната комбинация от отделни инвестиц.мероприятия.
Винаги трябва да се внимава, че при инвестиц.разчети не се вземат под внимание решаващи фактори, които не могат да бъдат количествено измерени - напр.просто обслужване, добър дизайн, субективни преференции и др. Въпреки това инвестиц.разчети са необходими при вземането на инвестиц.решения. Те водят до сравняване на подходи при алтернативни инвестиц.мероприятия и пресмятане на необходимия капитал за отделните проекти.
Ползват се следните критерии за оценка:
 Влияние върху резултата (пестене на разходи; подобряване на доходите)
 Влияние върху плащането - начисляемите общи р-ди и приходи по инвестиц.обекти се подреждат в зависимост от падежа им.
 Рентабилност - връзка м/у резултата (печалбата) и необходимото капиталовложение
 Амортизационен срок - оценка на база времето, за което вложеният капитал ще се върне обратно при инвеститора чрез допълнителни постъпления от тази инвестиция
 Социални разходно-ефективни компоненти - положителни и отрицателни влияния върху обществото (осигуряване на раб.места, опазване на околната среда и др.)
Инвестиц.разчети се класифицират по следния начин:
1. Частични модели - представляват изчислителни модели с прост алгоритъм. Изгодата от инвестициите се базира на отделни финансови и стопански критерии. До оптимизиране се стига едва след постепенното съгласуване на отделните частични планове.
1.1. Статични разчети - при тях не се отчитат времевите разлики в появата на приходи и разходи или се отчитат в непълна степен. Изчисляват се средни р-ди и приходи и те се приемат за представителни за цялата продължителност на инвестицията. Това води до прости за решаване алгоритми, но и до несигурност на прогнозирането в средносрочен и дългосрочен аспект. Статичните разчети се ползват за приблизителни изчисления.
а) Съпоставяне на р-дите - изчисляват се постоянни и променливи р-ди за съответния инвестиц.обект. Установява се “критичната точка”, в която 2 инвестиц.подхода са еквивалентни. Тази точка се х-зира с определено кол-во производителност (КП), на базата на което р-дите в отделните подходи могат да се сравнят и изчислят чрез уравнение.




б) Съпоставяне на печалбата - този разчет предполага, че за даден инвестиц.проект се предвиждат не само р-ди, но и приходи или начислими части от печалбата на предприятието. При съпоставяне на приходите и р-дите за опред.период се получава печалбата (загубата) на инвестиц.обект. По правило се изхожда от очакваните приходи и р-ди през първата година от използването на инвестицията и се предполага, че през следващите периоди ще се реализират сходни средни стойности. Този разчет не дава представа за икон.ефективност на инвестиц.проект, защото изчислената печалба не е съотнесена към необходимото за тази цел капиталовложение.
в) Разчет на рентабилността - съпоставят се средно спестените р-ди или печалбата от дадена инвестиция за съответен период и капиталовложението към момента на извършване на инвестицията.
г) Разчет на амортизациите - базира се на съпоставянето на очакваните доходи и вложения капитал за даден инвестиц.обект. Цел на разчета е изчисляването на онзи момент, в който разноските по набавянето и текущите рд-и ще бъдат покрити за първи път от очакваните приходи. Времето от момента на набавяне до момента на постигане на пълно покриване на направените инвестиции от доходите се нарича срок на откупуване (срок на възвръщаемост).
1.2. Динамични разчети - многопериодови модели, обхващащи времето на протичане на инвестиционните и деинвестиционните процеси. Те отчитат всички планирани прихдно-разходни потоци до края на срока на стопанска ефективност на даден инвестиц.обект. При тях се отчитат данъците върху даден инвестиц.обект (особено важен е данъкът върху печалбата).
а) Подход на чистата стойност - факторът време се отразява в разчета на сложните лихви. Това става чрез елиминиране на лихвите и намиране на първоначалната сума на внесените и изплатени суми към датата на вземане на решение за инвестиция.

Целият материал: