Основните права и свободи на гражданите. Закрила

[Mozo]

14.Основните права и свободи на гражданите. Закрила.

Основните права — понятие и същност
„Права на човека“, „права на гражданина“, „права-свободи“, индивидуални права, „права на (българските) граждани“, „основни права“ присъстват и се употребяват в конституционното пространство като понятия с близко значение, но и със специфики. „Права на човека“ исторически е най-старото; днес то продължава да има живот в действащото международно право.
„Основни права“ е понятие, чийто произход е в германската правна доктрина. Широко се е наложило първоначално в континентална Европа, по-късно — и в целия свят. „Основни права“ се употребява като синоним на „конституционни права“: правата са основни, защото са в Конституцията; те са конституционни, защото са основни. Днес понятието „основни права“ обогати съдържанието и приложението си като надхвърли границите на националната държава и предстои да се превърне в действащ институт на европейското право с Хартата за основните права (на Европейския съюз).
Относно понятието за основните права в световното развитие има две линии. В едната основните права се възприемат като човешки права на всеки индивид, като „преддържавни“ права; свобода и равенство на индивидите са легитимиращи условия за възникването на държавата, а правата и свободите задължават и ограничават упражняването на държавната власт. В другата линия като основни права се възприемат права, които се полагат на индивида като член на държавата; тези права не са „преддържавни“, но трябва да са осигурени от държавата.
Държавата има задължението да оправдава и обосновава ограничаването на индивидуалните права; за индивида няма задължение да се оправдава, когато осъществява правата си срещу държавата Разбирането, вложено в понятието за основните права, се основава на принципа за народния суверенитет и на върховенството на Конституцията; основните права се възприемат и служат като основа и мащаб за упражняването на държавната власт. Оттук се извежда понятието за основните права, което обединява в себе си двете посочени линии: основните права са права на индивида и обвързват/задължават държавата; тяхната специфика е в конституционния им ранг.
Съвременните конституции, в т.ч. и действащата българска Конституция, поставят достойнството на човека като цел и оправдаване за всяка проява на власт в държавата: „… Като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност…“ (в преамбюла на КРБ); и по-нататък: „… Република България гарантира… достойнството на личността…“ (чл. 4, ал. 2). В конституционализма е заложено, че основните права са в основата на всяка човешка общност, на мира и справедливостта; това е признание за тях като __обективни стойности__.
Естествено, правната идея за човешката свобода и права поставя пред държавата правни ограничения с цел закрила на отделния човек и не допуска при взимането на политически решения и при изпълнението на законите властите „да разполагат“ с човека. Свободата и собствеността на индивида следва да бъдат съобразявани с изискванията на общността, но не бива те да се поставят в подчинение на политически опортюнизъм и управленска целесъобразност. В съвременния конституционализъм ясно е залегнала идеята, че цялата власт в държавата трябва да се подчинява на основните права като едно „преддържавно“ и „надпозитивно“ задължение. Поради това признанието на основните права като обективни ценности се съдържа не другаде, а в преамбюла на българската Конституция. Чрез уредбата на отделните основни права Конституцията дава на свободата и на достойнството на човека конституционноправна позитивност и прави спазването на основните права задължително за всички.

Същност.
Конституционните разпоредби за основните права са обективно право, т.е. правни правила, които установяват едно определено правно положение абстрактно и общо. Когато в конкретен случай едно лице осъществява права, разписани в норми на обективното право, напр. участва в събрание, става член на сдружение или като собственик на жилище се противопоставя на претърсването му, тогава въз основа на обективните разпоредби на Конституцията за това лице възникват __субективни права__. Те са субективни права, макар в публичното право, и присъщо на субективните права съдържат правно притезание към някого, в случая — държавата, да извърши или да не извърши нещо. Притезанието се гарантира от задължението на държавата да осигурява спазването на правата и закрилата срещу нарушения; всяка проява на публичната власт трябва да уважава основните права и да не нахлува в закриляната от тях зона, освен ако последното не е оправдано по конституционно признати причини. Ако все пак субективното право на индивида, базирано върху прокламирано в Конституцията основно право, бъде нарушено, тогава за правоимащия възниква притезание за отстраняване на нарушението, респ. за изравняване или обезщетяване. Реализацията му е работа на законодателя.
Правните предписания на Конституцията относно основните права представляват и призната правна възможност за гражданите да се позовават с правен ефект на полагащата се закрила на техните основни права. Но за да се реализира всичко това, необходимо е от всяко основно право да може да бъде изведена поръчка за закрила, която да подлежи на индивидуализиране, за едно или група лица.
Обосноваването на субективно право предпоставя една норма от обективния правен ред (в случая конституционна разпоредба), която може да обоснове пряко или посредством акт с правно действие правното притезание на отделния гражданин. Тогава правната норма ще представлява основание за закрила на подлежащ на индивидуализиране интерес на гражданина, за да може той като правоимащ да иска от публичната власт и от „третите“ лица да се съобразяват със закриляния интерес. Качеството на основните права на гражданите като източник на субективни права в публичното право е първата тяхна същност, признавана и разработвана в българската конституционноправна традиция.
Всъщност признанието на основните права като източник за индивидуални субективни права в публичното право е постигнато в хода на дълго историческо развитие — от програми и принципи за упражняването на политическата власт до реализацията на субективни права, насочени срещу публичната власт. Самата програма за създаването на гражданско общество се е изявявала преди всичко в правната фигура на основните права, като постепенно кристализира и „узрява“ в субективните права на отделния човек за закрилата на свободата и собствеността му. С появата на социални права в съвременните конституции и с включването им в каталога на основните права се прави опит тези конституционноправни гаранции да бъдат разпрострени и върху социалната функция на държавата. Признаването на основните права като източник на субективни права на индивида в публичноправната сфера е съществена крачка в материалноправното изграждане на конституционната държава. Започнало в Европа през втората половина на XIX в., днес то принадлежи към същността на съвременната демократична държава, с трайно присъствие в практиката и на конституционните съдилища*.

Целият материал: