Правно положение на гражданите

[Mozo]

Югозападен Университет
„Неофит Рилски”
Благоевград
Реферат
Тема: Правно положение на гражданите
Изготвил: Проверил:
Кристияна Сергиева Гл. ас. д-р В. Мирчева
Специалност: СИПМ
Курс: I – ви
Благоевград
Съдържание:
1. Българското гражданство – понятие, придобиване и загубване ............................ 3
2. Равноправие. Основни права и задължения на гражданите – понятие и поколения. ................................................................................................................... 6
3. Видове права – лични, социално – икономически и политически. ....................... 8
4. Конституционни задължения на гражданите. ......................................................... 8
5. Конституционни граници за осъществяване на основните права и медународноправен аспект на тяхната защита. Омбудсман. ................................ 9
6. Използвана литература. ........................................................................................... 11

1. Българското гражданство – понятие, придобиване и загубване.
1.1 Понятие.
Идеята за гражданско общество се заражда преди буржоазните революции като антипод на феодалното съсловно общество. Тя претърпява съществена еволюция в съответсвие с развитието на обществото, за да придобие своя съвременен вид. Идеята за гражданско общество намира своето юридическо отражение в конституциите на демократичните държави.
Обществото е сложна система от социални структури, отношения и фактори, които се намират в многостранна връзка и взаимоотношения помежду си и функционират при определени исторически условия.
В основата на гражданското общество стои личността със своите права и законни интереси. В гражданското общество според Хегел доминират личните интереси и свободата на човека. То съществува при висока степен на индивидуализация и разделение на труда в условията на пазарни отношения основаващи се върху частната собственост.
Гражданското общество е възможно само ако то е организирано в правова държава. Гражданството е отношение между личността и държавата. То е принадлежност, която предполага включването на личността в осъществяването на най-общите цели на държавата. По своему понятието „принадлежност” означава едностранност на отношението, съществуващо между физическото лице и държавата. Гражданинът като лице, дължащо определено поведение спрямо държавата.
Българското гражданство е предпоставка лицата в пълен обем да могат да упражняват своите права, свободи и задължения.
В литературата се срещат различни определения за понятието „граждансто”. Но безспорно е, че гражданството определя отношението на личността към държавата. Гражданството е правно-политическа принадлежност на лицата към държавата. То е трайна правно-политическа връзка между лицата и държавата. Тя е политическа, защото гражданството е отношение между държавата и личността. Тази връзка е правна, защото българското гражданство може да се придобие и загуби само на основата на разпоредбите, предвидени в Конституцията и Закона за българското гражданство. Наличието на българското гражданство е основание лицата да упражянват в пълен обем правата и свободите, които им се предоставят и да изпълняват своите задължения към обществото и държавата. Чрез българското гражданство, гражданите осъществяват участие в държавната власт. Държавната власт произтича от народа и тя може да бъде осъществявана само от лица, които принадлежат към българския народ, а това са български граждани.
1.2 Придобиване.
Съществуват две системи за придобиване на гражданство. Едната се основава на принципа на произход, а другата на принципа на месторождението. Принципът на произход означава, че лицата следват гражданството на своите родители, без да е необходимо да извършват каквито и да е правни действия, за да придобият българското гражданство. Преимуществено в света, включително и в България е възприет принципът на произхода. Само когато не е възможно той да се приложи се прилага принципът на месторождението. До средата на нашия век в някои държави е прилаган принципът на месторождението, което означава, че независимо от гражданството и произхода на родителите, щом детето се роди в съответната страна става неин гражданин, т.е. приоритет е месторождението.
Сега в почти всички страни се прилага принципът на произхода и на негова основа е създаден и Законът за българското гражданство. Той предвижда възможността да се придобие гражданство и по месторождение.
Според чл. 25 от Конституцията, български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Това са бългрсаки граждани по произход. Български гражданство придобива и лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Освен това Конституцията предвижда и възможността да се придобие българско гражданство и по натурализация, т.е. чужд гражданин или лице без гражданство да придобие бълграско гражданство по реда предвиден от закона. Натурализираните граждани имат равни права и задължения с българските граждани по произход.
Българско гражданство се придобива: 1. По произход; 2. По месторождение; 3. Чрез натурализация; 4. Чрез възстановяване на българско гражданство.
1. По произход – български гражданин по произход е всяко лице, на което поне единият родител е български гражданин.
2. По месторождение – този начин се прилага, когато лицето няма основание да придобие гражданството по произход. Лицето родено в България от чужди граждани придобива българско гражданство, ако не придобива гражданството въз основа на произхода на своите родители. Лицето, родено в България получава българско гражданство, ако неговите родители са без гражданство или с неизвестно гражданство. Лицето, родено в България придобива българско гражданство, ако единият родител е неизвестен. Лицето придобива българско гражданство, ако е намерено на територията на България и неговите родители са неизвестни.

Целият материал: