В какво се изразява стопанския подем на България през първото десетилетие на 20-ти век?

[Mozo]

МЕЖДУНAPОДНО ВИCШЕ БИЗНЕC УЧИЛИЩЕ БОТЕВГPAД
ДИCТAНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бaкaлaвъpcкa пpогpaмa Бизнеcaдминиcтpaция


Учебнa диcциплинa “Стопанска история”


КУPCОВA PAБОТA

В какво се изразява стопанския подем на България през първото десетилетие на 20-ти век?









Изгoтвил: Пpепoдавател:
Диана Найденoва-Цветкова проф. Димитър Димитров
Фак. № 18 804


2014 г., Сoфия
В какво се изразява стопанския подем на България през първото десетилетие на 20-ти век?

Българската държава навлиза в 20-ти век, като една динамично развиваща се и модернизираща се страна, излизаща от аграрната криза, която преживява капиталистическия свят, и която с продължение на много години нанася щети на българското стопанство.
Благодарение на държавния протекционизъм се развива селското стопанство, строителството и промишлеността, като основна част от населението са земеделци, дребни производители и собственици.
Стопанския подем на България по това време до голяма степен се дължи на някои географски и климатични предпоставки, като това че България е на трето място по територия след Румъния и Турция, както и че българите са най-многобройната етническа група. В България климатът е благоприятен, земите са плодородни, има водно богатство и разнообразна растителност.
До войните се забелязват редица положителни промени в развитието на селското стопанство. Държавната политика го подкрепя с доставка на земеделска техника, различни сортове семена, добитък, превоз и обучение в чужбина.
През 1903 г. е открита Българската Земеделска Банка, която дава възможност на хората да вземат заеми срещу земеделски произведения. В резултат на всичко това селскостопанската икономика значително нараства, увеличава се отглеждането на български рози, изнасят се зърнени храни, нараства производството на маслини, индустриални и фуражни растения и розово масло. Разрастват се овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството. До средата на 1912г. в страната възникват близо 400 селски кооперации. Кооперативната идея намира горещи привърженици сред политическите среди, които доказват значението на кооперацията за развитието на селското стопанство по интензивен път и според европейските образци.
Държавата също допринася и за приоритета на българските индустриалци на местния пазар. Още по времето на Стамболов, през последното десетилетие на 19 век, тя изработва политика да покровителства индустриалното производство, което е с цел да запазят продуктите на индустриалния труд на българския пазар и да се подкрепи техническото подобрение и усъвършенстване на производството. През 1905 г. се разширява закона за покровителството на местната индустрия. Сключват се нови търговски договори с Англия, Франция и Германия. Приложена е нова митническа тарифа за стимулиране на родното производство. Вратите на националната икономика се отварят широко за чуждите капитали. Това активизира банките . През този период възникват и нови банки, фабрики и акционерни дружества.
През 1904 г. Народното събрание приема митническа тарифа, с която увеличава митата на вносните стоки, а намалява тези за български износ, като през 1910г. процента на увеличение достига своя пик. Внасянето от чужбина на машини, части, суровини и материали се освобождава от мита.
Чрез закони държавата покровителства индустриалните предприятия, като ги освобождава от данъци, намалява таксите за превоз на стоки и им дава терени за строителство. Това се отразява благополучно върху общото развитие на българското стопанство и така набирайки пълна скорост пред първото десетилетие на новия двадесети век, българската индустрия изпреварва останалите балкански държави. Основен белег за това е развитието на клонове от леката промишленост, които заемат най-голям относителен дял от цялото индустриално производство. До 1911г. общия брой на фабриките е над седемстотин, като близо четири пъти нараства броя на промишлените работници и се увеличава консумацията на промишлените изделия. Развиват се керамичната и циментовата промишленост, дърводобивната, електродобива, някои миннодобивни предприятия, но най-високо развитие достига текстилното производство, мелничарството, пивоварството и предприятията, обработващи селскостопански суровини. Общото индустриално производство се увеличава не само по обем. Рязко нараства неговият дял в националната стокова продукция.
През 1905-1906г. чуждестранните банки основават свои клонове в по-големите градски центрове и развиват оживена дейност, като участват активно в субсидирането на транспорта, построяването и модернизацията на пътищата, пристанищата, мостовете, сградите и друго държавно строителство. Разраснала се дейността на телефонните и пощенски услуги. Започнало изграждането на градски телефонни мрежи и се разширили междуградските телефонни съобщения.

Целият материал: