Специфика на лихвата като цена на капитала

[Mozo]

СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А. Ценов”

ДОКЛАД

по ТЕОРИЯ НА ПАРИТЕ И КРЕДИТА
на тема:

Специфика на лихвата като цена на капитала






Лихвата е една от основните категории на пазарното стопанство. Тя е неразривно свързана с кредита. Обикновено лихвата се определя като парична сума, която длъжникът заплаща на кредитора за получените назаем средства.
Лихвата може да се разглежда и като възнаграждение за раздялата с ликвидност и в този случай тя е своеобразна „цена”. Тази „цена” не съвпада със стойността на стоката (капитала), давана в заем. Тя се явява като заплащане за потребителната стойност на заеманите капитали, т.е. на способността им да задоволяват определени потребности или да носят доход на този, който ги използва.
Нормата на лихвата е отношението на лихвата към величината на ползвания заем, изразено в процент :
Нл = ,
където:
Нл – нормата на лихвата (лихвеният процент);
Л – величината на лихвата;
З – величината на заема (кредита).

Могат да се обособят следните основни теории за лихвата:

• Морално-етична – според нея определянето границите на лихвата се изразяват с понятие и критерии от етиката и морала.

• Субективна – според нея лихвата се разглежда според субективната оценка на хората за ценността на сегашните и бъдещите блага. Тези, които дават пари в заем (кредиторите), се лишават от сегашните блага за сметка на бъдещите блага (получавани предварително от заемополучателите). Поради това заемополучателите трябва да платят на кредиторите определени възнаграждения. Лихвата тук изразява разликата между по-голямата ценност на сегашните блага, в сравнение с бъдещите блага. Тя е „цена” на нетърпението на кредитополучателите, с която възнаграждава търпението на кредиторите.
•
• Икономическа теория – според нея лихвата в своеобразна цена на стоката заемен капитал. Тук обект на покупко-продажба е заемният капитал.

• Социално-психологическа теория (Дж. Кейнс) – според нея лихвата е възнаграждение за лишаване от пари и ликвидност за определен период.


Конкретните лихви (в реалната практика) се формират под влиянието главно на търсенето и предлагането на заемен капитал. Влияние оказват множество и разнообразни други фактори: срок на кредита; степен на риск; степента на ликвидност; величината на заема; финансово- икономическата политика на държава и др.
Лихвата се разглежда като награда за отлагането на текущото потребление в полза на бъдещето потребление. Фирмите също спестяват, насочвайки част от своите парични средства към финансовите пазари ( за закупуване на ценни книжа и за заеми). Тези спестявания зависят от равнището на печалбите и дивидентната политика на фирмата, които влияят на отношението на неразпределената печалба към чистия доход.

Целият материал: