Лидерство и емоцианална интелигентност

[Mozo]

Бургаски свободен университет
Център по юридически науки


семестриален проект


по основи на управлението


на тема:

Лидерство и емоционална интелитентност


разработилa:
Милена Стаматова
Фак.№ 130000

Бургас, 2014


1. Постановка на проблема
В бизнес ежедневието, както и в живота като цяло, независимо от естеството на работата ни или езика, на който комуникираме има една константа, която е универсална и това са емоциите, които изразяваме.
„Емоционалната интелигентност” е много често използвано и актуално понятие през последните 20 години, което намира все по-голямо приложение в различни сфери на обществения живот, като образование, медицина, икономика и политика.
Проблемите с различното дефиниране на категорията емоционална интелигентност произтичат от различните изходни позиции, от които тръгват нейните изследователи. Затова и психолози, икономисти, биолози, работещи върху проблемите на емоционалната и социална интелигентност, не са единни в своите мнения.Tе изграждат различни концепции, с които защитават своите разнообразни тези и модели. Също така, за много от учените е трудно да определят мястото на социалната интелигентност . За тях тя представлява само социални умения, които са част от емоционалната интелигентност.

2. Кратко представяне на подходите или теориите, свързани с проблема
Съчетанието на две напълно различни понятия - емоция и интелект, в термина „емоционална интелигентност“ ангажира вниманието на теоретици и изследователи от различни облас­ти още през 1995 година, когато Американското общество по диалектика го определя като най-често използвания в научно-популярната литература. „Емоционалната интелигентност“ е често из­ползван и много актуален термин, който намира все по-широко социално приложение в различни сфери - образование, медицина, организационно развитие, икономика, политика и бизнес отношения.
За дефинирането и изясняването на същността на термина „емоционална интелигентност“ имат заслуги Б. Люнер и У. Пейн.
Х. Гарднър има принос при анализиране на множествената интелигентност.
Голям е и и приноса на Д. Голман, който приема емоционалната интелигентност за съвкупност от личностни качества и способности, към които включва уменията за самоконтрол, стремеж и упоритост и способността да мотивираш себе си.
Емоционалната интелигентност е особено важна за хората с лидерска позиция, тъй като техните действия и реакции обикновено имат широк отзвук и се отразяват на цели екипи, а дори и компании. В същото време лидерите са във фокуса на вниманието на заинтересованите от действието и поведението им аудитории, което ги задължава да бъдат много по-внимателни към сигналите, които подават.
Емоционалната интелигентност лежи в основата на доброто лидерство. Но това не опира само до лидерите, които са добри само в някои определени фактори на емоционалната интелигентност; а до това, те да успяват да намерят правилният баланс между факторите, когато се изправят пред някаква конкретна ситуация. Например, за да потръгне една слабо представяща се организация е нужен правилен баланс между факторите на емоционалната интелигентност, за разлика от когато се стремим към достигане на целите в проектите.
Емоционалната интелигентност е конкретен начин за възприемане на себе си и другите хора. Тя означава да сме наясно с емоциите си, и да контролираме, собствената си емоционалната интелигентност; тя също е осъзнаване за контрола и влиянието което имаме над други хора.
Собствената емоционална интелигентност може да бъде подсилена чрез обучение. Но ако управлението на една община започне да взема предвид емоционалната интелигентност в ежедневното работно място, то би трябвало бързо да вдигне нивата на изпълнение на задачите.
Емоционалната интелигентност е способност (съвкупност от емоционална, лична и социална способност):
• Да усещаме, обръщаме внимание и наблюдаваме собствените си емоции и тези на другите;
• Да се ориентираме сред тях, да ги разчитаме и разбираме и съответно
• Да ги използваме за улесняване на нашите мисли и поведение, да направим съответните действия, да обясним постъпките си, да разрешим проблемите си.
Не е тайна, че качеството на нашият живот се определя от качеството на взаимоотношенията. Всеки човек иска да чувства изпълнен, а това означава да обича, а така също да бъде значим за другите, т.е да бъде любим на другите. Лидера е човек, от който зависи климата в колектива и готовността на всеки да постигне целите на организацията. Задача на лидера е да се фокусира върху взаимоотношенията, да чувства атмосферата в групата и слабите места. Когато в екипа всичко се получава, задача на лидера е да разграничи тези хора, благодарение на които екипа постига успех.
Когато възникват проблеми, лидера носи отговорност за ситуацията, анализира всичко на основата на опита и подкрепя другите в готовността им да коригират грешките. За да не се страхуват, лидерите е необходимо постоянно да повишават нивото на своята осведоменост, да работят над себе си и да знаят: Външните процеси в колектива са частично отражение на вътрешните процеси в лидера. Разрешавайки своите вътрешни противоречия, лидера влияе върху ефективността на бизнеса като цяло.

Целият материал: