Комуникативни качества и умения на учителите, обезпечаващи ефективното професионално-педагогическо общуване

[Mozo]

Софийски университет „Св. Климент Охридски”


Факултет по Педагогика
Специалност Педагогика

Р Е Ф Е Р А Т
по Педагогическа психология

на тема:

Комуникативни качества и умения на учителите, обезпечаващи ефективното професионално-педагогическо общуване


СЪДЪРЖАНИЕ


Въведение

1. Учителската професия

2. Личността на учителя
2.1 Насоченост на личността на учителя
2.2 Качества, профилиращи личността на учителя
2.3 Педагогически способности и тяхната структура
2.4 Професионализиране личността на учителя и педагогически авторитет

3. Комуникативни качества и умения на учителите, обезпечаващи ефективното професионално-педагогическо общуване

Заключение

Библиография

ВЪВЕДЕНИЕ

Комуникативните качества и умения са от изключително важно значение за всеки човек, понеже всеки желае да има удовлетворяващ живот, а това е невъзможно без създаването и поддържането на смислени лични и професионални взаимоотношения. Какви личностни и професионални качества се приписват на съвременния емпатичен, мотивиран учител? Ако този въпрос се зададе на хората извън системата на образованието, то вероятно ще бъдат чути очаквания, които са трудни за удовлетворяване от един обикновен, средностатистически, честен и съвестен гражданин. За реализирането на педагогическата професия е изключително важно наличието и формирането на определени личностни качества, които ще дадат възможност за осъществяването на ефективен учебно-възпитателен процес. Професионално-личностните качества на учителя са неделимо свързани с професията. Те се изискват от самия учителски труд, гарантират успешното му протичане и професионализиране на изпълнителя на този труд. Именно тези качества изграждат психологическата структура на професията (психограма), която съдържа данни за професионално значими или противопоказни качества на личността.
Съвременният български учител показва съществени черти и качества, като високо гражданско и професионално съзнание, отговорност и трудолюбие. Те са реални нравствени еталони при формирането и усъвършенстването на личността в условията на развитото общество. Социалният опит на учителя съдържа неизчерпаеми ресурси за науката, преди всичко за педагогиката и психологията. Педагогическата професия се отличава с богатство на нравственото съдържание на труда.

1. Учителската професия
Учителят е основната фигура при осъществяването на образователния процес и се превръща в своеобразен център, фокусиращ цели, съдържание и технологии. Признаците, по които се извършва класификацията на професиите според Н. Кузмина и Л.Каверни, и възприетите у нас са: обект, цел, предмет, средства и условия на труда. Именно по тези признаци се осъществява и характеристиката на учителската професия. Целта на учителския труд съвпада с целта на цялото образование. Неговата цел е социално обусловена и формулирана от науката. Обектът на учителската професия е детето. Учителската професия е педагогическа професия, както се посочва от всички изследователи тя има своите психологически, социологически и медицински аспекти. Тази професия е сложна , комплексна, интегративна и многоаспектна. Съществен неин компонент е творческата природа. Педагогическото творчество потвърждава силата на учителската субектност, мястото и ролята на личностните качества, възможности и реализация на учителя. (Ст. Жекова).
Всяка професия, в това число и професията на учителя, има определени изисквания и особености, които зависят от характера и структурата на конкретната професионална дейност, от нейната крайна цел и съставни задачи, от вида на основните операции и специфични действия. Мисълта, че професията прави човека е вярна, също както е вярна и обратната мисъл, че човекът прави професията. С типичните си характеристики професията дава силен отпечатък върху трудово-професионалния и личностния облик на изпълнителя си, върху негова психика, начин на мислене и поведение; обогатява и усъвършенства знанията му, формира способности, умения и навици, качества и интереси. Учителската професия „носи” в себе си собствени своеобразия. Тя е от особен род – педагогическа и комуникативна, по същност и предназначение, по функции и резултати. Нейният главен белег е формиращото въздействие върху цялостното развитие на детето, ученика, личността – в професионално, интелектуално, нравствено, естетическо отношение и т.н. Учителската професия е единствената основа за всички останали. Без преподавателската дейност не можем да си представим овладяването, на която и да било професия и специалност. Продукта на учителския труд е изграждането на човека. Учителската професия е неповторима по богатство, по значение. Тя има много изисквания и към интелектуалните способности, и към „рефлективната” страна на личността, и към вниманието, паметта, действията и пр. Причините за това са дейностите, които учителят извършва едновременно – обучение и възпитание. Учителят е пред очите на всички, неговата дейност е публична и обществено оценявана. Неговият труд се коментира освен от специалисти, от ръководители на учебното заведение, от организирани институции, средства за масова информация и др., също и почти във всяко семейство. Учителят организира сам конкретните си учебно-възпитателни задачи, сам изнася урока, обучава, възпитава, съветва, сам носи отговорност за действията и постъпките си. Трудът на учителя е силно индивидуализиран, подчертано самостоятелен и педагогически насочен. Дори най-малкото отклонение от творческата същност на педагогическия труд е вече показател за появата на по-силна или по-слаба професионална деформация. Учителската професия е сред първите, която приема научните постижения и нововъведения. Необходимо е да ги знае и да ги овладее, за да може да ги предаде на онези, на които са нужни сега и в бъдеще.Като динамична професия тя има задължително собствено усъвършенстване.Трудът на учителя е изпъстрен с безброй непредвидими обстоятелства, ситуации, задачи и поради тази причина учителят трябва да бъде бдителен, с готовност да реагира и действа незабавно. Днес учителската професия е професия на промяната, което обхваща и се разпростира върху цялата й теоретична и професионално-приложна страна, нови цели, задачи, форми, методи, нагласи, похвати, средства на реализация.

2. Личността на учителя
Успехът в учебно-възпитателния процес зависи в голяма степен от учителя, от личността му, дейността, стила на общуване и ръководство. Според класика на руската педагогика К.Д. Ушински всичко се основава върху личността на възпитателя.

Целият материал: