Психолого-педагогическа характеристика на дете с аутизъм

[Mozo]

Психолого-педагогическа характеристика на дете с аутизъм

Н. Н. е с поставена диагноза „Друго разтройство на развитието”. Момче на 6г. и 11 месеца. Детето посещава на половин ден подготвителна група към училище, както и индивидуални занимания с логопед, психолог и ерготерапевт по два пъти седмично.
Напредъкът е предимно в улесняването на комуникацията-започна да общува с писане-най-напред в тетрадка, а след това с лаптоп. Започна да изговаря думички, но произнася само гласните звукове от думата, Най-проблемно остава поведението на детто- удома отказва обучителни занимания, а често отказва и да играе.. Ангажира се предимно и задълго, с часове, като чете книги, гледа телевизияи друга електроника-телефони, таблети-сменя телетекстове, превключва езици. Много трудно приема отказ или отлагане на негово желание- в такава ситуация много се разстройва, става неспокоен ( разхвърля, опитва се да удари, опитва се да излезе от помещението) и вика. Често започва да вика преди да е изслушал инструкцията. Настоява желанието му да бъде изпълнено по определен начин и може с часове да го повтаря. Например, когато иска да отиде при баба си: Баба-да... баба-да...баба-да. Не го успокоява дори съгласието на родителите, сякаш не е сигурен, че е разбран.. Ежедневието много често преминава във викане-че иска или не иска нещо. Дори насън вика- „не!”. Ако му се каже- сърдит съм, тогава омеква, но невинаги се съгласява да работи. Когато гневът му отшуми-омеква, гали се. Забелязва се постепенно подобрение на вербалните му възможности- детето разнообразява звуците, които е всъстояние да произнесе, появиха се редица съгласни звукове.
Поведението на детето като цяло е спокойно и подредено, откликва на поздрав. По време на обучение показва ясна преференция и остава близо до родителите, често търси тяхната помощ и посредничество в общуването с учителя. Очният контакт е стабилен. Разбира и изпълнява инструкции. Следи с поглед разговора на възрастните, тяхната експресия, но явно е, че разбирането на нюансите на речта и изразените емоции е недостатъчно. Търси вниманието на учителя, като и на родителите, споделяйки интересен обект. Лицеизразът е жив, модулиран, очният контакт настойчив, използва посочващи жестове. Продукцията се състои от изговаряне на гласните от думите, които използва с ясна комуникативна цел, в отговор на въпросите, като се опитва да улесни възрастния с повторение или жест. В моменти на изчерпване- отдръпва се и се ангажира със стереотипно обикаляне на пръсти, махане с ръце. Долавят се моторни затруднения-известна тромавост, трудности да се изправи от клекнала позиция.
Момчето проявява готовност за сътрудничество при ограничен кръг от дейности (стимули) и реакцията му при опит за въвеждане на други е остра и бурна (започва да крещи, разплаква се). Потвърждават се особености в развитието и общото функциониране, като те засягат всички сфери и на този етап са силно изразени по отношение на социо-комуникативните умения, в частност възможностите за регулация на поведението и емоциите.
Поведение и комуникация- с влизането в стаята сяда на посоченото място с лице към учителя и родителите. Подава за ръка за поздрав в отговор. Следи с внимание и интерес разговора, поддържа очен контакт с говорещия. Устната изява е ограничена до отделни звукосъчетания от гласни, съответстващи на определени думи, които могат да бъдат разпознати. Отговаря на въпроси предимно писмено: съобщава своето име и имената на останалите членове на своето семейство и техни близки, възрастта си, рождената си дата, адреса и др. Може да каже какво предстои и къде ще ходят след заниманието, какво иска и какво не иска и т.н. Обърква се при определяне на семайни връзки- напр. „ Баба..., на кого е майка?” Сам задава въпроси ограничено. Въпреки че се вълнува от реакцията на присъстващите, следи ги и се „закача” с тях ( включително и чрез подаване на грешни отговори), той все още не е в състояние да надскочи конкретната ситуация и да прочви същински интерес към околните. На моменти е видимо затруднението пълноценно да дискриминира и разбере емоциите на другия.
Регулацията на поведението е възможна чрез вербални послания, съсдържащи кратки и ясни инструкции, като по-трудно се включва в дейности, които имат обучителен елемент и ограничаващи параметри (времеви рамки). Същевременно показва предпочитания да се ангажира в активности, характерни за по-малка възраст (например гоненица), като удоволствието е както от физическата активност, така и от вълнението, което показва другия. Подчертана е дисхармонията между тези предпочитания и капацитета на момчето- например способността му да се включи в решаване на кръстословица. Това разминаване се репродуцира в почти всички области на развитие и отново е свързано и същевременно поставя предизвикателства за регулиране на емоциите, преживяванията и поведението, с които момчето се опитва да се справи ( например чрез стискане на избран от него предмет- в случая книжка).

Целият материал: