Свободата като ценност

[Mozo]

ЕСЕ
ПО АКСИОЛОГИЯ
НА ТЕМА
Свободата като ценност
Темата за свободата винаги е вълнувала човека и продължава да е актуална и до сега. Главната причина за нейната неизчерпателност е факта, че самата свобода не може да бъде пълна, въпреки, че живеем в свободен свят, с право на избор и, възможности за всичко и навсякъде. Свободата е естественото право на всеки човек. Тя е най – ценното, което носим като личности през цялото си съществуване. Тя е и право на избор, избор на своето собствено Аз. Но заедно с това, свободата е отговорност. Свободата не означава само да си свободен да избираш, тя не може да се разглежда само от външна гледна точка. Вътрешната свобода някои хора поставят на първо място пред всички други ценности. Други даже не подозират колко е важно да се чувстваш свободен първо от вътре, от сърцето, и след това да се оглеждаме отвъд него. Защо свободата е признак за живота? – защото чрез нея постигаме щастие, което пък постигаме чрез правата да избираме, да правим това, което искаме или по-точно което е правилно. Чрез свободата се чувстваме живи, а това е равносилно с щастието. Всеки човек е свободен да избира своите ценности, своята вяра, своите морални ограничения. Ако днес реша, че съм свободен дали наистина ще се чувствам така, дали няма да ме спира нещо, което не се определя от мен, което е по силно от мен, от моето собствено Аз? Защото свободата е отговорност. Желанието за свобода е порив към освобождаването, но тя е и нагърбване с последствията от този порив, отговорност от този толкова желан избор.
       Несъмнено е , че навсякъде и във всеки период от живота си човек е в окови, които са породени от редица фактори в битието на човек. Тази ограниченост нарушава вътрешното равновесие, но и държи духа буден, стимулира съзнанието да се бори и да търси истината.
       Борбата с оковите на живота може да бъде спечелена, но борбата с оковите на собствения ни разум почти никога не достига своя край.
       От една страна, това разкрива безмерно пространство за полета на съзнанието и свободата, но от друга -достигането на смисъла на свободата обезсмисля по-нататъшното съществуване на човек.
       Оковите, които ни обграждат също така могат да ни движат и стимулират за преодоляването им. Така в ръцете на човека стои решението определящо съдбата да се бори срещу света и самия себе си, или да остане ниско прикован на дъното с тежките окови на неизбежнотоограничение.
       Ако човек вярва в съдбата, той носи слабостта на примирието пред другите и гнева на непримирието толкова дълбоко в себе си, че никога не го изкарва наяве. Само силните хора имат смелостта да пишат сами съдбата си, защото подтискат страховете си.
       Не всеки осъзнава свободата като нещо съществуващо, защото тя е абстрактна и поражда противоречиви мнения. Но е безспорно , че всеки усеща липсата й когато му бъде отнета. Точно с осъзнаването започва и порива към неограничеността на свободата.
Свободата е толкова широко понятие,че включва в себе си свобода на волята,свобода на мисленето,свобода на действията,свобода на словото,лична свобода.
Истинската свобода на волята означава способността на човека да приема решения ,целесъобразно да въздейства на обективния свят,да бъде съзнателен творец на своето поведение.Свободата на волята няма нищо общо с произволния случаен избор на поведение и търсене на отговорност там,където няма правилен избор.В понятието свобода на волята най-тясно си взаимодействат 2 момента-избор на поведение и осъзнаване на условията и обстоятелствата,в които може да протече свободно-волевата активност.
Днес особено много се говори за свобода на словото и печата,но не всеки правилно я разбира.Свободата на словото и печата не означава ,че можеш да говориш и пишеш това което мислиш,без то да е подплатено с истина и доказателства.Свободата на словото е свобода за всички ,а не само за пишещият и говорещия.

Целият материал: