Психологично профилиране на извършителите на престъпления

[Mozo]

Курсова работа по дисциплината

На тема: „ Психологично профилиране на извършителите на престъпления ”

Специалност: “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”

Използвана литература


• Кунчев,Й. (2000) Криминалистика: престъпление, отражение, познание

• Маджаров, Е., Психологично портретиране на правонарушителите

• Попов, Х., Психология на човешката агресия

• Стойчев. Н., Психологично профилиране

• Стойчев. Н., Психологично профилиране на извършителите на убийство

• Pomagalo.com

• http://library.thinkquest.org
• http://translate.google.bg












Прилагането на психологични методи и подходи в значителна степен може да допринесе за обогатяването на криминалното разследване, относно индивидуалните характеристики на извършителя, поведението му преди, по време на и след извършване на престъплението, мотивация, общ психичен статус и други личностни характеристики. Психологичното портретиране или още т.нар. психологично профилиране, е само една част от психологическата диагностика. От своето създаване до сега, то е наричано с много имена и е практикувано на много нива през годините. В речниците и енциклопедиите можем да го срещнем като: криминално профилиране, криминално портретиране, психологично профилиране или личностно профилиране. Психологичният профил е едно добро пособие за разкриване и идентифициране. Въпреки това то не е единствено средство, използвано от специалистите при работа с неразкрити престъпления. Може би поради факта, че не обещава физически отговори и не може да гарантира завършеност и позитивна идентификация на обекти. Неговата основна роля е да асистира на специалистите чрез включването на потенциални обекти, да показва вътрешните мотиви на престъпника, да фокусира оперативната стратегия и да спомогне накрая за успешното идентифициране на изследвания обек. Началото на криминалното профилиране започва през далечната 1820 година на 19 век, докато Джейкъб Фрийс заедно с Чезаре Ламброзо поставят основите на това учение със своите теории, а което по-късно, през 20 век бива допълнено от Кречмер с неговата теория за типовете тяло (физическият строеж на тялото). Според Ressler и Burgess (1985г.) психологичното профилиране помага при разследването на криминални престъпления от 76% до 93 % от случаите.
Психологичният анализ на едно тежко престъпление дава възможност да бъдат систематизирани основни поведенчески характеристики на специфичните за типа личност. Психологическият профил се осъществява на базата на сравнителния анализ ( използване на обощени характеристики на идентифицирани извършители ) и креативен анализ ( обощаване на поведенческите действия, които определят уникалността на извършителя ). Изучаването на социалните и психични детерминанти на престъпното поведение дават основни насоки за интерпретиране на предприетите от извършителя действия, в контекста на неговата личностна детерминираност. Изследователите, които предлагат различни модели за личностната детерминация на криминалното поведение, се опират на основните теории за личността.

Целият материал: