Учебно-практическата работа в обучението по роден край, околен свят, човек, природа и общвеството

[Mozo]

УЧЕБНО - ПРАКТИЧЕСКАТА РАБОТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО РОДЕН КРАЙ,ОКОЛЕН СВЯТ,ЧОВЕК И ПРИРОДАТА И ОБЩЕСТВОТО


В началeн курс учениците се запознават с първия кръг от знания за природата и обществото. Особено място сред тях заемат знанията за предметите и явле­нията от заобикалящата детето природна среда, за някои дос­тъпни за изучаване географски обекти, за труда на хората, за по-важните събития от нашето минало, т.е. става въпрос за знанията, които умствено изостаналите ученици (УИУ) получа­ват при обучението си по учебните предмети - Роден край и Околен свят,Човек и природата и обществото.Като се имат предвид особеностите в развитието на тези ученици е необходимо да се даде определена практическа насоченост на цялата учебно-възпитателна работа. Това обаче в никакъв слу­чай не трябва да понижава теортическия аспект на преподава­нето, съобразен с възможностите на децата.
Психологическите изследвания показват, че понятията, причинно-следствените връзки и отношения се обясняват по-леко, по-достъпно, ако децата осъществяват практически дейст­вия, които подпомагат запознаването с предметите или явлени­ята. Практическата работа с тези деца има корекционна насоченост и в този смисъл заема особено място при обу­чението. Тя дава възможност за усвояване и затвърдяване на знания, умения и навици; активизира всички видове дейност на учениците в урока; дава възможност за развитие на практически умения, необходими за живота /умения да се наблюдава, да се измерва, да се фиксира, да се отразяват и анализират резултати, и т.н/; за корекция на психически процеси. Създава условия за формиране на умения да се отделя главното от второстепенното в предмета; да се анализират и сравняват предмети и обекти; да се уточняват и обогатяват представи.
Практическата работа при обучението по тези предмети трябва да се разглежда като органическа част на учебния процес при всяка урочна тема. Тя дава възможност за възпитаването на умствено изостаналите ученици в наблюдателност, самостоятелност, отговорност за изпълнението на всяка възложена задача. Подпомага овладява­нето на начини за познание, контрол и оценка. Значението й за развитие речта на ученика с умствена изостаналост е изключи­телно голямо. В процеса на нейното изпълнение се обогатява речникът на децата, те отговарят на въпроси и формулират та­кива, учат се да планират предстоящи действия и да съставят словесни отчети. Много важно е винаги да се назовават наг­ледните и практическите действия, т.е. своевременно да се раз­ширява активния речник.
Учебно-практическата работа е особено ценно средство за даване на конкретни възприятия и представи за заобикаляща­та учениците природа и обществен живот. Процесът на запоз­наването при нея започва с живото съзерцание, т.е. непосредст­вените усещания и възприятия, които при тези ученици са не доразвити. Недиференцираността на усещанията им, бавният и ограничен обем на възприемане на материала ги затруднява да се ориентират в нова обстановка. Децата не забелязват много от заобикалящите ги реалности, поради което често възприяти­ята им са много повърхностни. Това предполага целенасочена и упорита работа за тяхното развитие.
Развитието на усещанията е резултат на усъвършенстване на анализаторите, а те се усъвършенстват в процеса на приспо­собяването им към влиянието, към обкръжаващата ги среда. Процесът на развитието на усещанията се намира в пряка връз­ка и зависимост от практическата дейност на човека. Ето защо сетивно-практическата работа при обучението по тези предмети е добра, надеждна основа за образуването на здрави асоциации, по-трайни нервно-мозъчни връзки в кората на главния мозък. В процеса на сетивно-практическата дейност, свързана със запознаването с приро­донаучното и географското съдаржание най-добре дразненето се трансформира във възбуда, която в мозъчните клетки се прев­ръща във факт на съзнанието, в условни връзки. Затова практи­ческата работа трябва да се организира и провежда по такъв начин, че да се даде най-добра възможност на умствено изостаналите уче­ници да получат непосредствени усещания и възприятия, въз основа на които да извършват съответните елементарни обоб­щения и изводи. Усещанията и възприятията са първата стъпка в познавателния цикъл при пряко отразяваната реалност.
Най-селективната дейност за сензорното развитие на умствено изосталите ученици е дейността, в която те могат да раз­личават качествата на предметите, да ги обозначават с думи и да затвърдяват тяхното значение с практически действия.
Практическата дейност може да послужи и като предва­рителна работа за самостоятелно получаване на впечатления, умения и навици, чрез личен опит, посредством предварително поставяне на задачи от учителя, изпълнението на които след това служи като илюстративен материал при уроците в клас.
Многообразна е учебно-практическата дейност, чрез ко­ято учениците с умствена недостатъчност придобиват предста­ва за основните закономерности на обективния свят. Независи­мо от това тя има общи интегрални основи, които са едновре­менно цел и задачи, средства и изисквания към работата на учениците.Тези изисквания към дейността им, имащи важно значение за нейното правилно организиране,реализиране и отчитане са цслснасоченост, мотивация, творчество, оптимизация, ефективност.
Цслснасочснността интегрира характерното за всяка дейност на децата. В този смисъл е необходимо ученикът да се учи да си поставя цели и да си представя резултата от своята дейност. Формирането на целенасочеността засилва организиращата и възпитателната функция на близките, средните и далечните цели, поставяни пред умствено изостана­лите ученици.. Осъзнаването на ползата от извършваната една или друга работа стимулира активността им. Те започват по друг начин да се отнасят към указанията на учителя и към дейността, която извършват. От своя страна тези изменения оказват голямо влияние върху развитието на произволността на познавателните процеси и целенасочеността на дейността.
Важно изискване, на което трябва да отговаря учебно-практическата дейност е мотивацията. Тя интегрира смисло­вата и проблемна страна на дейността и е неделима част в от­ношението на детето към поставената конкретна задача. В про­цеса на аномалното развитие на умствено изостаналите ученици се наблюдават своеобразни особености на строежа и мотиваци­ята на дейността. Тези ученици сменят мотивите на дейността с крайната цел на самите действия. Често се ръководят от мотиви, които не водят в края на дейността до определени резултати, а водят до определен вид действия, имащи известно отношение към поставената задача, без да се отчитат всички необходими изисквания.
Дейността, която е лишена от вътрешни мотиви, не про­тича на високо ниво на активност.В зависимост от това какви мотиви се поставят пред ученика с умствена изостаналост, та­кива са и мотивите, от които той се ръководи при осъществява­нето на познавателно-практическата дейност. Учебните мотиви активизират детското мислене, карат децата да решават различ­ни задачи, изискват от тях волево и умствено усилие и удовлет­воряват техните познавателни интереси. Постоянните и значи­ми мотиви ги насочват активно към анализиране на природата.
Съществена страна на учебно-практическата дейност е творчеството, при което знанията намират най-ефективно при­ложение в практиката, решават се проблемни ситуации, прена­сят се най-резултатно знания, умения и навици. Умствено изос­таналите ученици значително се затрудняват при изпълнението на задачи, .свързани е пренос на знания и умения. Е.Н.Соломина посочва, че при решаването на нова учебна задача тези ученици не изпитват необходимост от използването на по-рано усвоени действия.

Целият материал: