Анализ на текст научнопопулярен стил

[Mozo]

Софийски университет Св. Климент Охридски
Факултет по Славянски филологии

Стилистика

Анализ на текст
Научнопопулярен стил

Българска филология – задочно

За научното общуване е характерен стремежът към получаванена нови знания, т.е. основната функция на научния текст е информативната. Но освен това в научните текстове става дума за описание на различни обекти и проучване на различни явления, което предполага описателна и аргументативна функция на текста.
Научният стил предполага точност и еднозначност на изказа. Резултатите от научнитеизследвания обикновено се представят в сегашно време, често се предпочита страдателен залог. Изискването за обстойна аргументация предполага повече сложни изречения, които са подходящи за изразяване на причинно-следствени връзки. Особено важна особеност на научното общуване е установената употреба на кръг от думи – терминологична система, с които се назовава и анализира обектът на научния текст. Огромна част от термините принадлежат към международната културна лексика и имат гръко-латински произход. Различните области могат да изолзват една и съща дума като термин, но с различни значения.
Подстиловете в рамките на научния стил са научнохуманитарен, научнотехнически, научноинформационен, научнопопулярен.

Скромните морски охлюви превръщат самозащитата в изкуство. Те пълзят през живота хлъзгави и голи като новородени. Голохрилите - роднини на познатите ни охлюви, чиито предци са се „отърсили" от черупките си преди милиони години - представляват само кожа, мускули и органи, които се плъзгат по пътечки от слуз по океанското дъно и коралите по цял свят.
Срещат се и в пясъчните плитчини, и по мрачното морско дъно. Чувстват се добре и в топли, и в студени води. Принадлежат към клас Охлюви, а в по-широк план - към тип Мекотели. Тези създания, обикновено колкото пръста на ръката ви, живеят напълно незащитени, а хрилете им образуват снопчета на гърба им. Оттам идва и името им: голохрили - белег, който ги отличава от други морски охлюви. Въпреки че могат да се пуснат, преобръщайки се, по течението (някои от тях дори плуват свободно), те рядко бързат.
Защо тогава гладните хищници не пируват с голохрили? Излиза, че познатите ни над 3000 вида умеят да се защитават. Те могат не само да бъдат дебелокожи и грапави на допир, но и са сменили наследствената си черупка с по-леко въоръжение - токсични секрети и копривни клетки. Някои си изработват отрова, но повечето я крадат от храната си. Видовете, които си похапват токсични водни гъби например, променят и съхраняват в тялото си дразнещите вещества, а когато бъдат обезпокоени, ги отделят от кожните си клетки или жлези. Други пък се запасяват с капсули от ситно навити жила, наречени нематоцисти, които са погълнали от коралите, анемоните и хидроидните полипи. Неподатливи на опарването, те складират откраднатия арсенал в израстъците си и предупреждават за своите оръжия с крещящи багри и външен вид. Контрастните пигменти ги правят ясно видими на фона на зелено-кафявия риф - една визуална алармена система, която хищниците бързо се научават да избягват. Животните, които са способни да имитират цвета и формата им, включително неотровните голохрили и други безгръбначни като плоските червеи, по съвместителство биват оставени на мира.

Целият материал: