Екипът на проф. Стоянова в БАН създава батерия от... утайка от кафе

[Mozo]

Нобелисти признават изследване на носителката на големия "Питагор"
Заменя с натрий литиево-йонните батерии

Химията не е абстрактна наука. Тя е атрактивна, защото спомага да се вникне в свойствата на веществата и да се насочат тези познания при решаване на глобалните проблеми, свързани с енергията и околната среда. В научната дейност липсва еднообразие и предизвикателствата са всекидневни. Затова и напоследък все повече студенти предпочитат химията.

Така с плам разказва за своята наука проф. Радостина Стоянова. Директорката на Института по обща и неорганична химия на БАН преди седмица получи голямата награда “Питагор” за цялостен принос в науката на пищна церемония в Националния исторически музей.

Науката наистина е много сложна, но тя простичко и в детайли описва работата си, която

поставя основата за развитието на ново научно направление в страната

– химията на материали за чисто и достъпно съхранение на енергия. Публикациите ѝ са цитирани над 5000 пъти и Хирш индекс от 42.

Литиево-йонните батерии са около нас - в лаптопа, в джиесема, къде ли не. Литият (най-лекият метал) в световен мащаб има запаси от около 17 милиона тона. До 2050 г. обаче ще са ни необходими над 60 милиона тона литий. Недостигът може да се компенсира, ако литиево-йонните батерии се рециклират. Този процес пък е скъп и до голяма степен вреден за околната среда. Затова големите учени търсят изход.

След 2010 г., когато вече е ясно, че литият не може да задоволи всички практически нужди, стана критично важно да се търси нов подход за съхранение на енергия. “И се върнахме към натриевите батерии. Те функционират по абсолютно същия начин както литиевите, но поради различните свойства на натрия и лития са необходими друг клас електродни материали. В това всъщност се състоят нашите разработки - да намерим подходящите вещества, които да превърнем в електродни материали, да покажем пътя за тяхното получаване, пътя за тяхното стабилизиране, да не се разрушават, да не деградират в процеса на работа на съответната електрохимична клетка”, обяснява проф. Стоянова.

На лабораторно ниво институтът има разработени натриево-йонни клетки. Единият от електродите е на основата на слоести оксиди. Тези изследвания са подбудени от предишни разработки на проф. Стоянова и проф. Екатерина Жечева върху получаването на нов вид електроден материал за литиево-йонни батерии, който тогава нарекли кобалт стабилизиран литиев никелат - заместване на токсичния кобалт с по-безвредния и по-евтин никел. Въведеният електроден материал намира признание от нобелистите по химия за 2019 г. професорите Гудинаф и Уитингам.

Другият електроден материал в натриево-йонната клетка е

получен от утайки от използвано кафе - разложени при температура над 800°

Идеята е на д-р Мария Калъпсъзова, учен от екипа на проф. Стоянова.

Като дете проф. Стоянова мечтаела за археологията. Била запленена от египетските пирамиди, историята на откритието на гробницата на Тутанкамон. Редовно ходела в археологическия музей. В седми клас покрай учителката си по химия г-жа Звездева (48-о основно училище) открила красотата на тази наука.

Започнала да прави експерименти вкъщи “за ужас на родителите си”. До поражения обаче не се стигало. Приели я в Националната природо-математическа гимназия след два етапа. Първо издържала изпит по химия в Химическия факултет на Софийския университет. Следвал лагер с 50 деца в Говедарци, откъдето подбрали 25 след изпит по химия и математика.

“Имах щастието да бъда възпитаник на НПМГ. Това също много ми помогна, тъй като учителите ни по химия тогава бяха преподаватели от университета”. И в гимназията проф. Стоянова има учител вдъхновител - г-жа Савова. Там мотото било, че в основата на всички науки е математиката.

https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/21543581