Въведение в паричната теория

[Mozo]

Въведение в паричната теория. Произход, същност и функции на парите

Парите са един изключително сложен феномен. Те имат хилядолетна история. Произходът им се губи в древността.
1. Възникване на парите.
а) стокови пари
Парите възникват на определен етап от развитието на обществото и икономиката. С разпадането на затвореното натурално стопанство и появата на известно разделение на труда нараства необходимостта хората да разменят различни видове стоки ,т.е осъществява се т.нар. натурална размяна – бартер. С течение на времето бартерът показва редица недостатъци- липса на единица мярка за количествено изразяване на стойностите и цените, липса на възможност за договаряне на бъдещи плащания и др. Това навежда хората на мисълта да използват една единствена стока , с която да се сравняват всички останали стоки в процес на размяната. Така възникват стоковите пари. Една от най- често използваните стоки , играли ролята на такива пари , са солта, кожите, някои метали и др. Всяка от тези стоки има недостатъци , затова с течение на времето хората са определили някои основни изисквания , предявявани към парите, а именно качествена еднородност , лесна делимост, , преносимост и съхраняемост. На тези изисквания най- добре са отговаряли златото и среброто.
б) парични знаци
Доста по късно от стоковите пари се е появила и една друга форма на парите – т.нар. парични знаци. Паричният знак се дефинира като „знак на стойността , нанесен върху определен материален носител „ – лист хартия, метална плочка, магнитна лента.
в ) кредитни пари
Третата форма на парите са т.нар. кредитни пари. Кредитните пари възникват след възникването на кредитните заеми. Във всеки кредитен заем участват две страни – кредитор/заемодател/ и дебитор/ длъжник/ . Издава се документ /разписка/ , с който се удостоверява задължението на длъжника . Този документ изразява размера на съответното задължение в стойностна форма. Тези документи се възприемат като парични знаци.
г) банков кредит
Първоначално са биле само търговските кредити , като са се отпускали материални ценности – стоки. С течение на времето търговският кредит прераства в банков кредит. При търговския кредит длъжникът задължава сам себе си чрез издаването на полица да заплати на кредитора определената сума в определен ден. До настъпването на деня на плащането обаче притежателят на полицата може да я прехвърли и на други лица , което се нарича джиросване на полици. А ако почувства нужда от пари може да представи полицата в обслужващата го банка. Банката естествено ще му изплати не цялата сума , а по малка . Разликата в получената сума ще формира печалбата на банката , това е един вид лихва която банката приспада при получаването на кредита. Така търговския кредит се превръща в банков кредит.
Така наред с полиците на едно частно лице се появяват и полиците на банките. Това са банкнотите. Банкнотата е краен продукт на развитието на кредитните пари , като притежава всички качества и изпълнява всички функции на кредитните пари. Банкнотите се оказват толкова удобни , че изтласкват от обръщение стоковите пари. Този процес е известен като процес на демонетизация на стоковите пари.

Целият материал: