Образът на Константин-Кирил Философ

[akon]

Огромният принос на Константин-Кирил Философ за създаването и утвръждаването на славянската писменост поражда свято преклонение пред неговата личност. Пространното му житие създава един идеализиран образ, устремен към Бога. Авторът, предполагаемо Климент Охридски, припомнят онези моменти от земния път на Константин-Кирил Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога, а създаването на славянската писменост е резултат на Божие вдъхновение.
Константин се ражда в семейство на византийски сановник. Той е седмото дете, а цифрата 7 е символ на съвършена пълнота, вещаеща бъдещи успехи. На седем години той сънува сън, предопределящ неговия избор в живота, и избира за жена най-красивата – София, тоест мъдростта.
В учението се проявява неговата изключителност. От малък той има неудържим стремеж към знания, преуспява най-много от всички, благодарение на своята бърза мисъл, силна воля и памет. Ученолюбието и интелигентността му житиеписецът представя и с още един момент – ловът на соколи. След неуспешния лов, Константин решава повече да не прахосва дните си. Така още от ранна детска възраст той се отдава на науката. В Цариград в Магнаурската школа изучава граматика, геометрия, Омир, а при големите византииски учени Лъв и Фотий – диалектика, всички филосовски науки, аритметика, астрономия, словестност и елинските изкуства. Чрез връската си с видните византииски личности той навлиза в богатия духовен живот на Византия, като изгражда своята широка култура. Отказал се от титли, богатства и съпружество, той се отдава всецяло на науката и философията.
Знанието и поведението на Константин Философ е подчинено на стремежа му да служи на Бога. В съгласие на това негово разбиране протича и мисионерството му. По време на мисиите си при сарацините и хазарите той доказва правотата на своите тези с исторически, логически и богословски аргументи, като се опитва да преобщи към християнската религия. Пламенен оратор, граматик и философ, Константин завещава своята духовна сила и мощ, любов към славянската книга на своите ученици. Неговата всеотдайност го кара да преподава евангелското учение даром. Стреми се да преобщи езичниците към християнството посредством словото. Защитава и деята, че създаванео на собствена азбука може да до познаване на истината и постигане на съвършенство. Става защитник на демократичната и прогресивна идея, че всеки народ трябва да усвоява Божието слво на свой собствен език. Това става в моравската мисия, където в най-голяма степен проличава неговата гениалност и величие.
В най-емоционалната част на творбата – спорът с триезичниците в Венеция, порличава духовната сила и борбен дух на Константин-Кирил. Житиеписецът представя отрицателно техния образ, като ги сравнява с врани нахвърлили се върху сокол. Със здрава логика, мъдро слово и теоретически доводи, които извлича от Библията, успява да разгроми триезичниците, защитавайки своите прогресивни идеи.
Делото на Константин-Кирил Философ добива не само славянско, но и общочовешко значение, защото то е свързано с идеята за свобода и равенство на всички народи, затова и образът, който авторът изгражда е на един гениален духовен водач, които е готов на всичко за доброто на човечеството.