Енергийни процеси на земята

[Mozo]

( Таню Иванов Танев, Варна/Възраждане )

Затопля ли се Земната повърхност?
Оформят се две противоположни становища – да и не.
А. Привържениците, твърдящи че няма Затопляне изтъкват аргументите:
1. Максималното температурно нарастване на Земната подвърхност е само 0,6 Целзиеви градуса, а според някои е само 0,3 градуса, за период от 100 години. Тоест годишното затопляне е от 0,003 до 0,006 градуса.
2. Като противници на влиянието на Въглеродния двуокис за нарастването на температурата, те изтъкват, че в далечното геологично минало, Земната повърхностна температура е била значително по-висока, но това не е довело до унищожаването на животинския и растителния свят.
3. Не нарастването на Въгледвуокиса предшествува Глобалното затопляне, а обратното – нарастването на количеството Въгледвуокис в атмосферата следва нарастването на температурата. Нещо повече, нарастването на нивото на Въгледвуокиса е 800 години след Глобално затопляне.
4. Според тях, влиянието на Човешката дейност е представена двадесетократно спрямо реалната.
5. Противниците на Глобалното затопляне отричат намаляването на размера на Полюсните ледени шапки и топенето на глетчерите.
6. Според тях, номинално затопляне на Земната повърхност е благоприятно за живота и развитието на Човешкото общество, на животинските и растителни видове. Благодарение на затоплянето, има по-бурно развитие на растителните и животинските видове.
Не затоплянето, а захлаждането на Земната повърхност води до намаляването на броя на растителните и животинските видове на единица площ, поради намаляването на източниците за храна – растения и растителноядни животински видове. Намалява броя не само на животинските видове, но и на броя на хората в застудения район, а и глобално редуцира Човешкото население на Земята.
Б. Привържениците на Глобалното затопляне се разделят на две основни групи:
І. Такива, които твърдят , че основните причини за Затоплянето се крият в Човека и неговата засилена дейност.
Индустриализацията води до нарастване на количеството на Въглероден двуокис. Това е най-вече при използуването на въглища и нефт, природен газ. Въгледвуокисния слой, натрупан в тропосферата пропуска Слънчевите лъчи към Земната повърхност, а спира отделянето на натрупаната приземна температура в атмосферата.
Фреоните, използувани в аерозолните препарати, в климатици
( предимно стари ), както и всички хлорфлуороводородни газове, навлизайки в атмосферата разрушават Озоновият слой.









- 2 -


Метанът, получаван при въгледобив, от гниенето на растения, от животинския тор, от изхвърляните боклуци, от големия брой стада едър рогат добитък, овце, кози, целенасочено отглеждани от Човека, остава в атмосферата за 10 години, но задържа 20 пъти повече топлина спрямо другите парникови газове.
Нараства натрупването на водни пари в атмосферата, вследствие нарастване на изпаренията при затоплянето, чиито източник са океаните, моретата, нарасналия брой електроцентрали.
Изсичането на все по-големи горски площи, води до засушаване, до намаляване на броя на водоизточниците, на обема на течаща вода. Засушават се околните райони.
………………………..
ІІ. Другата група признават влиянието на Човешката дейност върху Глобалното затопляне, но според тях, то не играе основна роля.
1. Слънцето е основен причинител на Глобалното затопляне. Такива са 11 годишните цикли на Слънчевите петна. Предполага се, че Слънцето е допринесло за 45 до 50 процентното увеличение на Приземната температура през периода 1900 – 2000 година.
2. Втори природен причинител на глобалното затопляне са активните Вулкани и изветряването на Варовиковите скали. Един вулкан може да изхвърли повече газове, отколкото Човешката дейност за няколко месеца. При изригването се изхвърлят Водни пари, Въглероден двуокис, Серен двуокис, Хлороводород, Флуороводород, Сажди. Височината на изхвърлянето може да стигне до 30 километра.
Част от Хлороводорода и Флуороводорода се свързват с водните пари и падат, като киселинен дъжд. Част от Въгледвуокиса се разпада при атмосферни химични реакции и образуваният след реакцията Въглероден окис атакува и разрушава част от Озоновия слой в долната част на Йоносферата. Оредялата на Озон Йоносфера пропуска повече Космически и Слънчеви лъчи, които бомбардирайки Тропосферата, я затоплят. Отънялата Йоносфера пропуска повече инфрачервени лъчи към Земната повърхност, като я затоплят още повече.
……………………………………..
И двете спорещи групи, има или няма Глобално затопляне на Приземната температура, не посочват, че причина за Глобалното затопляне, може да бъде самата Земя. По-точно – нарастващите Енергийни процеси във вътрешноста на Земята, в Магмата, между нейните Ядро и Кора Тези процеси са Ядрени, които отделят голяма температура. Част от нея се разсейва в самата Магма, нараствайки Магмената средна температура. Това нарастване се предава към повърхноста на Земята и към Ядрото.











- 3 -


В някои места в Магмата, където „избухват” Ядрени реакции, температурата достига милиони градуси в малък обем около самия Ядрен процес. Това допуска обратни Термоядрени процеси на Синтезиране, което от своя страна води още повече до нарастване на температурата в Термоядрения синтезен обем. Това температурно нарастване също се разпростира в Магмата, което нараства нейната средна температура.
Разтапяните Магмени гранични участъци, съседни до Ядрото и Кората
( Мантията) , нарастват Масата на Магмата, което води до нарастване на общата Магмена Кинетична Енергия. Увеличаването на величината на Магмената Кинетична Енергия, увеличава Земната Кинетична Енергия, която основно се определя от Магмената такава.


Целият документ: