ХАРАКТЕРИСТИКА И ФАЗИ НА МЕТАБОЛИЗМА НА КСЕНОБИОТИЦИТЕ. ТРАНСПОРТ, ОБЕЗВРЕЖДАНЕ, И ИНДУКЦИЯ НА ЗАЩИТНИТЕ СИСТЕМИ.
Ксенобиотиците са вещества, които са чуждородни за организма. Те могат да бъдат разделени на три основни групи: 1) продукти от стопанска дейност на човека (промишленост, селско стопанство, транспорт), 2) вещества на битовата химия (миещи средства, препарати за борба с паразитите, парфюмерия), 3) по-голямата част от лекарствените средства. Известно е, че в ХХI век се извършва всеобщо замръсяване с ксенобиотици, както на околната среда, така и силно увеличаване на постъпването им в организмите. Това сериозно застрашава здравето, а така също и живота на всички живи същества на Земята, включително и на човека, тъй като се увреждат клетките, които понякога са причина за мутации, водещи до злокачествени процеси или наследствени заболявания. В историята съществува страшен прецедент във връзка с това: загиването на Римската империя е свързана не само със социални фактори, но и с интоксикацията с олово на елита на римското общество. През това време широко се използват водопроводи с оловни тръби, а също и битови съдове от същия материал. В състава на парфюмерийните продукти се включва олово като избелващ компонент. Сега при археологични разкопки, в скелети от знатни погребения на римски граждани се намират високи концентрации на олово.
Разбира се, преди всичко би трябвало да се грижим за екологията на средата, която обитаваме. Но ако се извършва някакво замръсяване, то организмът на човека не е беззащитен: във всяка клетка се извършват метаболитни процеси, свързване и извеждане на ксенобиотиците, което в повече от случаите води до намаляване на тяхната токсичност. Това позволява да съживяват и съществуват хора, въпреки че не е изключен рискът от заболявания.
Обща характеристика на метаболизма на ксенобиотиците
Обикновено метаболизмът на ксенобиотиците води до намаляване на активноста им – до дезактивация, която в случай на токсични вещества се нарича детоксикация. Обаче при някои (и не така редки) случаи, метаболитите на ксенобиотиците стават, обратно, значително по-активни (извършва се активация) и даже по-токсични (токсификация). В организма могат да се активират и някои лекарства и тогава ги наричаме пролекарства, защото истински лекарствени средства са техните активни метаболити.
В метаболизма на ксенобиотиците участват около 30 ензима. В тези обменни процеси се различават две фази: 1) модификация, която създава или освобождава функционални групи, 2) конюгация – процес на присъединяване към функционалните групи на други групи или молекули. Най-често метаболизмът се извършва в тази последователност, но ако в молекулата на ксенобиотика има функционални групи, то той веднага се конюгира. Обикновено двете фази, особенно при съвместно действие, водят до увеличаване на хидрофилноста и намаляване на активноста и токсичноста на молекулата. Третата фаза – вече не е метаболизъм, а е определяща “съдбата” на ксенобиотиците, в която те се свързват и извеждат както и техните метаболити вън от клетката, а след това и от организма.
Първа фаза на метаболизма
През тази фаза е най-важна локализираната основно в мембраните на ендоплазмения ретикум (ЕПР), система на цитохром Р-450, наречена също микрозомална система на метаболизма или монооксигеназна система. Нейните основни функции са свързани с образуването в молекулата на хидрофилни функционални групи за детоксикация на десетки хиляди вещества. Важни достойнства на тази система са локализацията и високата мощност на на главните пътища за постъпването на ксенобиотиците в организма – чрез хранителната (черен дроб и стомашно-чревния тракт) и дихателната (белите дробове) системи и многообразието на различни пътища на метаболизъм: хидроксилиране (бензол, фенол, полициклични ароматични въглеводороди – ПАВ, барбитурати), епоксидиране (ПАВ), окисление по сяра (аминазин) и азот (аминазин, никотин), редукция на нитро- (нитробензол, левомицетин) и азогрупи (сулфасалазин), деалкиране по азот (морфин, амидопирин), кислород (кофеин, колхецин) и сяра (6-метилтиопурин) и десулфурация (паратион, тиобарбитал). Транспортът на водородните атоми и електроните в ендоплазмения ретикулум на черния дроб при хидроксилиране на субстрата (това е най-честия и важен случай) се извършва по следната схема:
Целият материал:
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
