Гражданинът е свободен, защото е информиран

Гражданинът е свободен, защото е информиран

От както света се върти, човекът занимава голяма част от съществото си с разбирането на понятието свобода. И въпреки часовете наред прекарани в размишления, както от велики, така и от недотам велики умове, все още дефиниция на това, така мистеризоно и в същото време познато понятие, няма. Единственото заключение, което можем да направим е, че или свободата не съществува, но веднга мнозина биха изказали своето негодувание срещу едно „така неоснователно и глупаво” предположение или, че свободата съществува но само в съзнанието на всеки един от нас и разбира се всеки път приема различна форма и значение с цел да ни обърка или просто да осмисли нашето съществуване. Никой не може да отрече, че мистериите всъщност движат човешката цивилизация напред и и` дават сили да продълважа да се развива. Жаждата за знания и дори любопитството са двата елемента, които неизменно присъстват в подбудите ни за всяко действие от съзнателния ни живот. От първите ни крачки до последните прочетени редове ние търсим новото, искаме да опознаем непознатото и да запознаем съзнанието си със всичко, което ни заобикаля. Но свободата ли наистина е онова висше състояние на ума и душата, чиято мистеризоност ни кара да продължаваме и да не се отказваме? Тя ли е тази, която окрилява мечтите ни и дава сила на надеждите ни? Мисля, че историята ни е дала достатъчно неоспорими доказателсва.

Още от зората на историята човек се бори, както със себе си, така и с другите за свобода. Това е причина и за цели войни не само между отделни държави, но и обхващащи целия ни познат свят. Свободата бива възхвалявана и издигана от мнозина като висш идеал, независимо дали тя е физическа или душевна. И наистина тя се е превърнала постепенно в основа на нашето съществуване, присъстваща навсякъде и у всекиго дори по закон. Ако наистина се замилим, в стремежа си към свобода и равенство, минавайки през много препрепятствия, ние сме създали дори и държава, форма на държавно управление, в чиято основа лежи свободата като изконно право. Демокрацията или рожбата на новото време ни дава неограничена свобода по дефиниция, но на практика нещата стоят съвсем различно. Както всяка форма на управление, тя, логично, управлява, подчинява и поставя рамки. Ясно е, че мечтите на предците ни за свободно общество остават неизпълними и ние трябва да се примирим с тях, но очевидно човекът е същество, което не е научено да се предава и да свежда глава, а да търси, изучава и открива новото. Така създадохме и ерата на информационните технологии. Ера, в която достъпа до знания е неограничен и всеки следва да бъде свободен, ако не физически ю, то поне ментално да узнае всичко и да разгадае всяка загадка.

Имайки достъп до „глобалната библиотека”, посредством Интернет, човек непрестастанно е в търсене. Независимо дали с гугъл или някоя друга търсачка, ние не спираме да се ровим за информация, нова или стара, вярна или грешна; просто искаме да знаем, все повече и повече. Рядко разбираме смисъла, често пропускаме важното, четем много, а малко ни трябва, отделяме все повече време , но малко време ни остава да бъдем свободни. До такава степен сме оплетени в „мрежата”, искащи да знаем, да разбираме, че едва ли вече някой от нас може да се нарече свободен. Преврнали сме се малко по- малко, без дори да усетим, затворници на собствената си свобода. И извода какъв е? Свобода няма, била тя и чрез информираността.

Ако се замислим информацията наистина ни дава някои свободи, но повече ни ограничава, от колкото дава крила. Неразумно е да говорим само за настоящата епоха на информационните технологии, тъй като знанието не е нещо зародило се вчера или миналата седмица. То стои също в основите на нашата история, но наистина дава ли ни свобода? Колкото повече знаем, толкова повече обогатяваме нашия умствен капацитет, но не е ли вярно, че и така ограничаваме душевността си. Познанието е тясно свързано с настоящето и с реалността и неизбежно обвързва и съзнанието ни със света, в който живеем, а както вече споменахме, там свобода не съществува под каквато и да е била форма. Винага има граници и така и трябва да бъде(но това е една друга тема). Истинската свобода, ако можем да я дефинираме и определим като съществуваща, е тази в мечтите, идеалите и представите ни. Никой не може да постави окови на нашето въображение и на нашите мисли. Те са тези, които могат да обиколят света, да видят всичо, да направят всичко без да бъдат нито наказани нито ограничени от табелка с надпис „Невъзможно”. Тези граници, колкото и жалко да звучи, биват поставяни от познанието. То ни запознава с физичните закони и ни убеждава, че не можем да летим или да пътуваме със скоростта на светлината и ето къде мечтите намират своя крах.

Човек никога не би могъл да постигне физическа свобода. Това е против всеки закон според, който ние съществуваме като група индивиди в едно здраво и сплотено общество. Но не бива да си мислим, че свободата в такъв случай не съществува. Просто информираността не начина. Не твърдя, че невежеството трябва да бъде приоритет, а просто излагам фактите такива каквито са. Информираността не означава свобода и никога няма да означава. Но иначе нека бъдем информирани, нека знаем и разкриваме тайните на нашето съществуване, нека живеем в нашата ера и извлечем най-доброто от нея. Може би някъде някога в бъдещето наистина ще се роди истинската свобода.

Валя Лишова 12б клас 26.10.2008