Съчинения на Св. Йоан Златоуст продължение от Богословиет...

[Mozo]

Съчинения на Св. Йоан Златоуст продължение от Богословието му

Съчинения.

В своята огромна литературно-богословска дейност Св.Йоан Златоуст с еднаква вещина, широта и задълбоченост се проявява почти във всички области на богословската мисъл, знание и творчество (екзегетика, догматика, апологетика, етика, пастирско богословие, омилетика, литургика). Той е най-плодовитият писател на Източната църква. Запазените му съчинения могат да се подредят в следните групи: 1) Изследвания, 2) Екзегетически беседи, 3) Проповеди, слова и речи, 4) Писма и 5) Литургия.


Изследвания
1. „Увещания към падналия Теодор“ — Според някои автори те са написани в 369 г., според други —между 371 и 378 г.
2. Две книги „За разкаянието“ – Написани са в 375 или 376 г.
3. „Против враговете на монашеския живот“ – в три книги, написани в 376г.
4.„Сравнение между царя и монаха“
5. „За девството“ (De virginitate, t. 48, col. 533—596) — подробно изясняване на мисълта на св. ап. Павел (1 Кор., 7 гл.),
6—7. „Към младата вдовица“.
8. „Против живущите с девственички“.
9. „Против девственички, живущи с мъже“.
10. „За свещенството“
11. „Към подвижника Стагирий, измъчаван от демон“.
12. „Който сам на себе си не вреди, нему никой не може да вреди”.
13. „Към тези, които се съблазняват от нещастията в живота“.
14. „Слово за блажения Вавила, против Юлиана и езичниците“.
15. „Против юдеите и езичниците — Иисус Христос е Бог“, написано около 387 г. Посочват се изпълнилите се пророчества на старозаветните пророци и на Самия Христа, че Той е Син Божи, не обикновен човек.
16. „За високомерието и за възпитанието на децата“, написано около 393 г. в Антиохия.
17. „Преглед на Стария и Новия Завет“

Екзегетически беседи

Най-много съчинения св. Иоан Златоуст е написал върху тълкуванието на Свещ. Писание — беседи върху библейските книги или библейски коментари в омилетична форма. Някои от тях са тълкувания на отделни места, други на цели книги от Свещ. Писание. Повечето от тях произхождат от времето на проповедническата дейност на светителя в Антиохия (386—397 г.)
1. Тълкувания на Стария Завет.
1. „Беседи върху книгата Битие“ съставени между 386 и 388 г. През великия пост на 386 г. светителят произнесъл още 9 беседи .
2. Тълкувания на някои глави от книгите на Царствата: 5 беседи за Анна, произнесени около Петдесетница на 387 г., и 3 беседи за Давида и Саула, произнесени през лятото на 387 г.
3. „Беседи (58) върху някои псалми“
4. Запазени са значителни откъслеци върху книгата на Иов и Притчи Соломонови.
5. Тълкувание на първите глави откнигата на пророк Исаия.
7. Запазените откъслеци върху книгата на пророк И е р е м и я.
8. Откъслеците от тълкувания на книгата на п р о р о к Д а н и и л.

Б. Тълкувания на Новия Завет
1. „Беседи върху евангелието според Матей“ – произнесени в Антиохия около 390 г. Те са едни от най-хубавите новозаветни тълкувания на св. Иоан Златоуст.
2. Тълкувания на евангелията според св. евангелист Марко и св. Евангелист Лука
3. „Беседи върху евангелието според Иоан“ произнесени са в Антиохия в 389 г.
4. „Беседи върху книгата Деяния на светите апостоли“ произнесени са в Константинопол в 400 или 401 г.
5. „Беседи върху посланията на св.ап. Павел“. Едни от беседите са произнесени в Антиохия, други — в Константинопол. Св. Иоан Златоуст е направил тълкувания на всички послания на св. ап. Павел: а) Послание до Римляни; б) до Коринтяни ; в) до Галатяни; г) до Ефесяни ; д) до Филипяни ; е) до Колосяни; ж)до Солуняни; з) до Тимотея; и) до Тита; к) до Филимона; л)до Евреите.

Проповеди
Проповедите на Св.Йоан Златоуст могат да се разделят на следните групи: 1. Проповеди, които имат за предмет различни места от Свещ. Писание
2. Проповеди с морално аскетически характер.
3. Проповеди с догматическо-полемически характер.
4. Проповеди произнесени на различни Църк.празници
5. Похвални слова.
6. Слова, произнесени при различни случаи.
Писма

Запазените писма на Св.Йоан Златоуст са около 240. Почти всички са писани през време на второто му изгнание (404—407 г. в Кукуз). В тях той дава сведения за състоянието си и утешава своите пре¬дани пасоми. Особено внимание заслужават едно писмо до папа Инокентий отправено от Константинопол в 404 г. след Пасха, в което съобщава за появилия се смут в столицата след пристигането на Теофил Александрийски, и 17 писма до дякониса Олимпия, в които разкрива голямото значение на страданията в делото на спасението.