Класическа механика:
Механиката изучава най-общата форма на движение на материята – механичното движение. Под механично движение във физиката се разбира механичното преместване на едно тяло спрямо друго в пространството.Механиката на Галилей и Нютон, която изучава движението на тела със скорости, значително по-малки от скоростта на светлината се нарича класическа механика.Класи-ческата механика се дели на три части: кинематика, динамика и статика.Кинематика на материална точка:Най-простия модел, който се използва в кинематиката при изучаване движението на телата, е материалната точка. Тя представлява тяло, с такива размери, които могат да бъдат пренебрегна-ти в сравнение с пътя, изминат от него.
Траектория, път, преместване:
Ако предположим, че една материална точка заема дадено положение и с течение на времето се премества и заема нови положения, то преходър се изобразява със сложна крива линия. Тази крива линия се нарича траектория на движението.
Ако разгледаме интервала от време Δt=t2-t1 в който точката изминава част от траектория която се нарича път.
Скорост на движение:
За характеризиране на движението и на неговата посока се въвежда физичната величина скорост. За интервала от време Δt точката изминава път ΔS, на който съответства преместване Δ . Ako разделим преместването Δ на интервала от време Δt, ще получим преместването на точката за единица време. Колкото по-голямо е то, толкова по-бързо ще бъде движението на точката. Отношението на преместването Δ към интервала от време Δt се нарича средна скорост на движение.
Ускорение:
В зависимост от това, дали с течение на времето скоростта се променя, или се запазва постоянна, движението на материалната точка може да бъде неравномерно или равномерно.
За характеризиране на промяната на скоростта се въвежда физичната величина ускорение.
Посоката на ускорението невинаги съвпада с посоката на скоростта и зависи от вида на движение на точката.
При праволинейно равномерно движение скоростта на точката е постоянна и ускорението е нула. При праволинейно неравномерно движение скоростта се променя, а ускорението е различно от нула.
При криволинейните движения векторът на скоростта се изменя не само по големина, но и по посока.
В най-общия случай на криволинейно движение ускорението е насочено към вдлъбнатата част от траекторията и може да се представи като вектор на сума от две компоненти: тангенциална и нормална съставящи
Тангенциална и нормална съставящи на ускорението:
Тангенциалното ускорение характеризира изменението на скоростта по големина. То има посока на скоростта в дадения момент от време.
Нормалното ускорение характеризира изменението на скоростта по посока. То е насочено към центъра на кривината на траекторията.
[2]. Динамика. Сила. Маса I-II принципи....
Първи принцип :
Всяка материална точка (тяло) запазва състоянието си на покой или праволинейно равномерно движение дотогава, докато някакво външно въдействие не я изведе от това състояние.
Общото свойство на телата да запзват състоянието си на покой или праволинейно равномерно движение при отсъствието на външни въздействия се нарича инертност или инерция.
Извод 1: този принцип не е в сила спрямо всяка отправна координатна система.(формулиран е за система в абсолютен покой)
Втори принцип:
Силата която действа на дадена материална точка(тяло), е равна на произведението от масата на точката и ускорението, което силата и придава:
Механика.rar- (141.4 KiB) Свалено 200 пъти