Статистиката като наука и практика

[Mozo]

І. Статистиката като наука и практика

1. Предмет на статистиката. Всяка наука има своя предмет.
Има два вида явления:
- масови – състоят се от множество единици или имат еднократно повторение и те притежават свойство и поведение, които нямат и не могат да имат отделните единици. За тях са характерни статистически закономерности. Джон Граун – първи занимания, които са сложили основите на статистиката. Масовите явления са маса от единици и са обект на статистиката. Не бива да правим статистически заключения от няколко случая. Много наблюдения, много единици – статистика.
- единични – отделни процеси, събития и за тях са определени строго определени закономерности.
Случайността е проява на закономерността.
2.Закон за големите числа – той е моста между двете – случайността и закономерността. Той има строго математическо извеждане. Отделният случай на проявление на масовото явление не разкрива общата статистическа закономерност, но той съдържа частица от нея в случайна форма. Когато се обхване достатъчно голям брой случаи отделните случайности се неутрализират и се проявява закономерността.
3. Статистическа практика. Статистиката е преди всичко познавателен предмет. Тя е подход, мислен, отношение – за да изведе необходимото. Тя е не само наука, но и практика.
- Закон за статистиката – първа поява в НРБ през 1991. Регламентира нашите права и задължения във връзка с ползването и предоставянето на статистическите данни.
- Организирана международна дейност – Евростат. Евростат се грижи ... интрастат, индекси на протребителските страни.
- ООН – статистическа комисия поддържа световната търговска номенклатура. Нашата статистика не е изолирана от света.





ІІ. Статистическо изучаване

Процес, съвкупност от дейности. Три основни фази.
1.Основни фази на статиистическото изучаване.
- статистическо наблюдение – определена подготовка.
- Статистическа групировка – обхваща процедурите на първичните сведения. Тя не е просто практическа работа – прекаленото обощаване на данните не е желателно. Търси се баланс. Целта е да се подготвят данни за анализа, но прекаленото обобщаване може да доведе до загубване на информацция.
- Статистически анализ – зависи от това как да извършени. Включва различни методи и т.н.
2. Основни понятия
- статистическа съвкупност – общност от единици или случаи, чрез които се проявява дадно масово явление. В определени пространствени и времеви граници и изучавано по статистически път. Да имаме времеви граници и общност от единици или случаи. Трябва да има цел – тя е винаги водеща. Съвкупностите съществуват. Два вида според времето – моменти (съществуват като такива и се обхващат в точно определен момент) и периодни (е такава, която формира съвкупност от единици възникващи в рамките на определен период)Не ние решаваме какъв е характера на вида на съвкупностите. Според обхвата - генерални (всички единици, които се проявява масово явление) и извадкова (обхваща част от единиците на генералната съвкупност – при определени условия могат задоволително да представят генералната съвкупност.)
- статистически единици – конкретна , елементарна и неделима форма на масово явление - те формират съвкупността. Статистическа единица може да бъде както физичаска така и случаи, събитие, факт.
- Неделимост – поставени цели, а не физичаски смисъл.
- Критерии за дефиниране и ограничаване на статистическите единици
3.Статистимески признаци – разбира се действия, камества и т.н., които представляват интерес при статистическото изумаване.
- видове признаци – количествени (вариоционни (с числа) – те се делят на пресънасти (дискретни) и непрекъснати (недискритни) и качествени (категорийни или атрибутивни (с думи) – изразяват се словесно не вогат да приемат числов израз. Частен случай на тези са дихотмни (алтернативни; бинарни).
4.Скалиране и видове скали
- номинална – съдържа възможните и необходими определения на съответните категорийни признци. Дихотмната скала е разновидност на номиналната.
- ординална – съдържа нечислови определения на признака, които изразяват степени в дадено качество или свойство на единицата.
- рангова – съдържа поредните места на единиците по определенията или значенията на даден признак. Обективни или субективни критерии; ранжиране.
- интервална – числови значения на вариоционните признаци. Най-силната скала.



ІІІ. Емпирични статистически разпределения

1. Честоти - те са абсолютни и относителни. Има и кумулативни - те изразяват натрупания брой единици към групировката. Разпределения на абсолютните или относителните честоти по даден признак получено в резултат на дадено емпирично наблюдение. Броят на единиците се нарича абсолютна счестота (f), а признака с (х).
2. Начин на представяне
- крива на разпределение – полигон начостоти
3.Типични форми
- равномерно (проваъгълно)
- симетрично унимодално – прилича на камбана. Негов теоретичен аналог е нормалното разпределение.
- Умерено асиметрично рапределение – може да бъде с дясно изтеглено рамо или като отрицателна – с ляво изтеглено рамо.
- Бимодално – характеризира се с две значения на признака, при които се наблюдава най-голяма честота.
- L-разпределение – х-зира се с най-голяма честота при най-малкото значение и най-малко при най-голямо
- J-разпределение – х-зира се с най-малка честота при най-малко значение и най-голяма честота при най-голямо значение.
- U-разпределение – най-голяма честота е при .......... и най-малка в .........
4.Основни обобщаващи числови характеристики
- І-ва група – служи за центъра на разпределение (централна тенденция) – средни величини
- ІІ-ра група – служат за х-ризиране на степента на различия (вариация) – измерители на вариацията
- ІІІ-та група – служат за формата на разпределенията – асиметрия (страничната измистеност на кривата спрямо ....... – коефициенти на асиметрията се интерпретират в два аспекта - .......); ексцес – върхова изтегленост на кривата спрямо ........; с коефициентите се измерва кривата дали е по-остра или по-тъпа;
5. СРЕДНИ ВЕЛИЧИНИ
5.1. Познавателна същност
- тя не е типична някаква средна единица, тя е характеристика на цялата съвкупност от единици;
- еднородност в съдържателно отношение (камчствен смисъл);
5.2. Видове средни величини
А. Вариационни и хронологични
- вариационни – средно равнище
- хронологични – през определени периоди или определени моменти, които характеризират изменението на явлението във времето;

Целият материал: