НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Изготвил:
Общата политика в областта на транспорта по отношение на нейните цели от края на 80-те години направи значителен прогрес при създаването на Европейския пазар. От 1993 г. съществува общ транспортен пазар, в който транспортни предприемачи от Европейския съюз могат свободно да предлагат навсякъде услугите си без гранични препятствия. С това европейската интеграция в областта на транспорта е от полза преди всичко на транспортната икономика, която междувременно може да посочи дял от около 7,5% (4% без индивидуалния и заводския транспорт) от социалния продукт. Тя служи същевременно на ефективността на вътрешния пазар: свободното движение на хора, стоки и услуги в пространство без вътрешни граници,което може да бъде гарантирано само тогава, когато превозът на хора и стоки функционира безпроблемно. Общият транспортен пазар сега се нуждае от допълване, за да могат да се придвижват растящите транспортни потоци,ако не могат да се предотвратят и да се опазва качеството на живота на местното население, както и на естествената околна среда. Задачата се състои в това да се отстранят икономическите бариери и да се развият интегрирани транспортни системи за Съюза според следните принципи:
• Пазарно ориентирани решения (без намеса на държавата чрез квоти или предварително определени цени).
• Свободен избор на транспортния предприемач от клиента.
• Недопускане на дискриминация между транспортните предприятия в ЕС.
• Спазване на принципа за субсидиарност.
В сектора на транспортните услуги работят над 6,5 млн.души или почти 4% от заетите в икономиката.През последните 10г. се наблюдава тенденция на непрекъсната нарастване на отрасъла като средногодишния темп на нарастване е около 2%.
Главен аспект в транспортната политика в Общността е поетапното и безпроблемно хармонизиране на транспортното законодателство във всяка една от страните членки на Общността.За да станат членове на ЕС присъединяващите се държави трябва да хармонизират националните закони,правила и процедури със съвкупното право на Общността по такъв начин,че съответните закони на ЕС да бъдат изцяло включени в тяхната Национална правна система.Процедурата за хармонизиране включва 3 основни етапа:
• Прилагане на правната система на Общността във всяка страна-членка;
• Прилагане на законодателството като се създават съответните институции и се осигуряват съответните бюджети,необходими за изпълнението на законите и разпоредбите;
• Контрол върху спазване на законодателството чрез въвеждане на съответните механизми за контрол и наказание,които са необходими,за да се гарантира,че законите се спазват изцяло и правилно.
По отношение на обекта на транспортиране транспортът се дели на пътнически и товарен,по отношение на средствата ,с които се извършва-автомобилен,воден,железопътен,въздушен и други видове,от които с най-голямо значение е тръбопроводния.
Автомобилният транспорт е най-обществено значим и се развива с най-бързи темпове.Транспортната политика в областта на автомобилния транспорт е насочена към либерализирането на отрасъла.Либерализацията е процес,в който се включват преходни периоди за поетапното приобщаване на държавите членки с цел защита на икономическите интереси на една или друга страна с оглед на тяхното нееднакво икономическо развитие.От друга страна се въвеждат поетапно изисквания ,които следва да бъдат покрити от всяка една държава-членка след съответен период.Друга важна част по отношение на автомобилния транспорт е изграждането на адекватна съвременна транспортна мрежа ,отговаряща на нарастващите превози ,изграждането на логистични центрове и съоръжения за комбиниран превоз-автомобилен в комбинация с железопътен транспорт и автомобилен в комбинация с воден транспорт.
Водният транспорт и особено морският,имат важно значение за развитието на икономиката на ЕС,само поради факта че повече от 2/3 от границите на ЕС са морски.Особено популярен е проектът за „Общо морско пространство”,който е свързан с наблюдението на корабоплаването и дейностите на правителствата на всяка държава-членка на ЕС в открито море.Този проект развива и концепцията за Европейската брегова охрана.За разлика от автомобилния транспорт ,степента на синхронизация в законодателствата на отделните държави-членки,особено по отношение на действията в „открито море”,е доста слаба.Друг аспект на проекта е пространственото планиране на морските крайбрежни води.Във връзка с присъединяването на Република България към ЕС нашето законодатество в областта на корабоплаването е изцяло синхронизирано с изискванията на ЕС.
Железопътният транспорт няма особено голямо значение за превоза на стоки и пътници в рамките на ЕС.Относителния му дял има тенденция за трайно намаляване,като за последните 25г.от 28% е паднал под 15% от общия обем на превозваните товари и от 10% на 6% от общия брой на превозвани пътници.Финансовите затруднения през 70-те и 80-те години са довели до намаляване на пазара,нарастване на разходите и съществена държавна интервенция.С появата на свръх скоростните влакове през 90-те се появи надежда за съживяване и по висока рентабилност в този сектор.Европейските железопътни компании изграждат алианс,с който се опитват да се противопоставят на ниско-тарифните авиолинии.Обединението ще обхваща високо-скоростни отсечки между Германия,Франция,Швейцария,Холандия,Белгия,Австрия и Великобритания и ще носи името „Рейлтийм”.Целта е да се въведат единни стандарти за качество и обслужване ,както и съответни ценови предимства за клиентите.Транспортната политика по отношение на железопътния транспорт е насочена към уеднаквяване на всички технически и административно-икономически изисквания за стимулиране на трансграничните връзки.
Основните аспекти в политиката на ЕС по отношение на въздушния транспорт са създаване на условия за максимална безопасност на полетите,изграждане на инфраструктура,съответстваща на развитието на въздушния транспорт,и решаване проблемите в областта на екологията.Имайки впредвид,че авиационните пазарите на ЕС и САЩ общо съставляват около 60% от световното въздушно движение и едно авиационно споразумение между тях би било от полза за клиентите и от двете страни.
Транспортната политика по отношение на тръбопроводния транспорт е по-скоро индивидуална към всеки един проект и е обусловена преди всичко от геополитически интереси,но и в същото време се определя и от екологични предпоставки.
Развитието на търговията между държавите-членки на ЕС доведе до създаване на гъста и относително ефективна комплексна мрежа от транспортни връзки,съчетаваща автомобилен, железопътен,воден и въздушен транспорт.Огромно предизвикателство в развитието на икономиката на ЕС и в частност на транспорта,представлява преминаването на икономиката от „СКЛАДОВА” към ”ПОТОЧНА” форма на ресурсно обезпечаване на стопанския сектор.Това предизвикателство ще наложи търсенето на форми както за оптимизация на отделните видове транспорт,така и за оптимизация на инфраструктура,нормативна база и т.н. във всяка една страна-членка на ЕС и в самите структури на Общността.
Цели:
Създаване на мултимодална и трансгранична транспортна система, която да подпомага интеграцията, респ. комбинацията на няколко транспортни носители.
Общият транспортен пазар:
Мерките, които ЕС взе досега за създаването на Общия транспортен пазар и неговото функциониране, се отнасят на първо място до икономическата дейност на транспортните предприемачи. Професионалните превозвачески услуги на транспортните предприемачи, влаковете, вътрешното корабоплаване, самолетните компании и на морските превозвачи бяха освободени според принципа на свободното предлагане на услуги от дискриминация поради гражданство на определена държава и сега вече са подвластни на общите пазарни и икономически рамкови условия на политиката за движение по пътищата.
Преди започването на европейската интеграция правителствата на много държави-членки организираха своята политика за движение по пътищата според собствените си национални мащаби. Цели на тази политика бяха напр. защитата на държавните железници от разширяващата се конкуренция на шосейния превоз, осигуряването на заетост на частни лица във вътрешното корабоплаване, подпомагането на собствена морска търговска флота, представянето на националната авиокомпания при международния въздушен транспорт, подпомагане на националната базова промишленост и др. такива. Тези цели често имаха за последица три вида намеси на транспортния пазар:
(1) държавни ограничения за участие на пазара;
(2) свързани с тях предписания за обема на капацитетното предлагане;
(3) суверенитетно определяне на цените и условията за превоз.
Проблеми и решение:
В процеса на интеграцията на транспортния сектор става ясно, че само с наченките за либерализиране и хармонизиране не се създава ефективна обща система за транспортиране на стоки и хора из цяла Европа. Заварените структури на предприятията, особено при железниците и вътрешното корабоплаване, често са пречка за функционалността на конкурентната борба. Освен това една логистично оптимална система за превозване изисква не само конкуренция, но и тясно сътрудничество на транспортни предприятия за образуване на транспортни вериги.
Все по-ясно се открояват най-накрая и проблемите, които възникват в централните транзитни пространства на Европа и в районите с голямо натрупване на градове от надхвърлянето на капацитета на транспортните пътища, по специално при шосейния транспорт, но също и при въздушния транспорт. Числата говорят сами по себе си: от превозите на стоки в ЕС на 15-те държави-членки през 1996 г. на шосейния превоз са се падали 72% (в t/km), а от превозите на пътници (в P/km) дори почти 80%. Това приоритетно положение на леките и тежките автомобили в досегашната транспортна система води до ежедневни задръствания и обременяване на населението, живеещо близо до шосейните магистрали, и околната среда.
ЕО не може да мълчи по тази проблематика. Тя допълва мерките на държавите-членки, ако проблемите надхвърлят държавните граници. Това не важи само за професионалните превози, но и за частните пътувания на леки автомобили. Европейската комисия предложи глобална концепция за обща стратегия, която допълва вътрешния пазар и трябва да подобри и изостри рамковите условия и за частната мобилност. Сред тях спадат преди всичко фискални мерки за оптималното натоварване на пътищата и за разходите по опазване на околната среда, както и въвеждането на по-строги технически стандарти за околната среда за автомобилите. За подобряването на обществения превоз на хора и по-специално за свързването на връзките за близки и далечни дестинации Комисията представи през 1995 г. една Зелена книга за "Гражданската мрежа". Предложените в нея мерки се концентрират върху обмена на информация и стимулиране на изследователски и развойни проекти. Глобалната концепция обхваща обаче и мерки за развитие на системи за цяла Европа за интегриран превоз. За тази област Трансевропейските мрежи (ТЕN), както и научни изследвания и развойна дейност, Договорът от Маастрихт постави на ЕС нови задачи. За развитието на ТЕN Общността подпомага презграничното свързване на националните мрежи чрез отстраняване на проходи, запълване на дупки, както и чрез приравняване на техническия стандарт ЕС отпуска инвестиционни помощи по инфраструктурни проекти от общ интерес; за целта са заделени бюджетни средства и Европейската инвестиционна банка отпуска заеми. В съответствие с основната идея за "приемлива във времето мобилност" ударението е поставено на подпомагането на TEN при изграждане на релсови пътища. С цел гарантиране на инфраструктурните проекти на ЕС в бъдеще, въпреки обществените бюджетни дефицити Комисията полага усилия за реализиране на нови концепции за финансиране, по-специално на "частно-обществените партньорства", с което да се мобилизира по-активно частният капитал. След почти тригодишна дискусия през 1996 г. бяха приети ръководни насоки за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа при посредничеството на Комисията чрез общо взето решение на Европейския парламент и на Съвета. Ръководните насоки описват най-общо изграждането и бъдещото развитие на TEN и служат по този начин на координирането на преминаваща границите инфраструктурна политика. С това се преследват не само транспортно-политически, но и положителни ефекти на заетостта и интеграцията на периферни региони. С дописването на насоките през следващите години трябва да се вземат предвид наред с изграждането на релсови, шосейни пътища и такива за вътрешно корабоплаване и възлови точки като, морски пристанища, вътрешни пристанища и комбинирани терминали.
Равносметка
Европейската транспортна политика с изграждането на вътрешния пазар следователно не е приключена. Тя е призвана да допринесе за преодоляване на транспортните проблеми на модерното общество, и то не само в рамките на ЕС, но и във връзка със съседните страни, с които ЕС наред с държавите-членки в растяща прогресия поддържа договорни отношения.
На конференцията на о-в Крит през 1994 г. бяха предвидени девет паневропейски транспортни коридори с цел да започне прилагането на целенасочени мерки за модернизиране на транспортната инфраструктура в държавите от Централна и Източна Европа.
Обща транспортна политика на ЕС.rar- (32.24 KiB) Свалено 78 пъти