Орфизмът е елинско религиозно движение, възникнало в VI в. пр. н. е. Развило се най-вече на Балканите и в Южна Италия, то има дълга и будеща много въпроси традиция в гръко-римската древност. Орфей е своеобразен светец на това движение. Според едната основна теза образът е създаден от орфиците, които измислят и името му на основата на своето. Според другата теза Орфей е древен гръцки или тракийски митологически персонаж или действително съществувал грък или тракиец от микенското време. Съответно варират възгледите за произхода на гръцкия орфизъм. Смята се, че движението има по-слаба или по-силна предгръцка степен в древната религиозна култура на Балканите, опазила се в традицията на гръцките мистерии. Но се спори за народностния характер на тази култура - дали е прединдоевропейска, микенска с гръцко потекло или тракийска. Според един стар и днес поддържан научен възглед и дионисовата религия, и орфизмът, който е особено нейно превъплъщение, са се спуснали в архаическа Гърция от север, от Тракия. Огрубеното представяне на основните схващания за произхода на гръцкия орфизъм извежда неизбежния ненаучен момент в традиционната историческа аргументация. Въпросът за произхода отвежда или към елиноцентрични, или към елинобежни изводи. Защото дори да е вярно, е орфизмът е поначало тракийско явление, историкът, следващ тази линия на тълкуване, незабелязано става подвластен на извъннаучна ценностна ориентация - било на модата да се търси непременно чуждо ирационално влияние в иначе рационалната елинска култура, какъвто е случаят във втората половина на ХIХ в., било на скрито патриотично самочувствие, което не е съвсем незабележим и невинен аргумент в съвременните гръколожки изследвания у нас и особено в Румъния. Същото важи с още по-голяма сила за елиноцентричните тълкувания - примерно за твърдението (СШкгге, 60), че субтилността на орфическото учение убеждава в неговия гръцки произход. Подобно заключение явно е претоварено с презумпциите на традиционния възглед за примерния характер на елинската култура.
В случая няма място за критика. За да бъде историческа, историческата наука прави възстановки на някакво развитие, а историческото развитие се представя в разказ за взаимозависимо следване на събития. То трябва да започне и да завърши някъде. Тъкмо там се проваля най-вече историческото изложение, в пунктовете на началото и края. Поради трудността на анализа в тези пунктове заработва подпомагащата конструкция на мита, на вярата и на прекрасната, но винаги в някаква степен прекалена идея за цялостност, завършеност и решеност. Та не за друго, а за да избегна капана на подобни митове, ще оставя настрана трудните за аналитичен отговор въпроси за произхода. Когато подобни отговори са нужни, за да се открие или завърши разсъждението по дадена тема, ще подчертавам, че става дума не са сигурен извод, а за хипотеза.
Към анализа на сведенията за гръцкия орфизъм се обръщам със следното хипотетично твърдение - между гръцкия орфизъм и евентуалната по-ранна фаза на същата идеология вероятно е налице историческа връзка. По-трудно е да се произнесем за различието между двете фази, още по-трудно за историческия процес, който ги е свързвал. По-сигурни могат да бъдат заключенията за пазещата се структура от елементи в двете фази. Гръцкият орфизъм навярно запазва един набор от идеи, който е налице в по-ранна форма на идеологията, наричана от Александър Фол тракийски орфизъм (Фол). Защото колкото и гръцко явление да е орфизмът в Елада след VI в. пр. н. е., неговата маргиналност, а оттук и вероятната му чуждост са доказуеми. Въпросът опира до гъвкавото определяне на едрото ниво, към което отнасяме тракийския и гръцкия орфизъм, на това, което наричаме тракийска и гръцка култура. Моето убеждение е, че по-добре документираната гръцка култура може да стане изход за проникване в характера на съседната тракийска култура, тъй като е вътрешно динамична и ефективно разноречива. Гръцкият орфизъм е не просто гръцко или обратно, чуждо явление в Елада, а процес на позитивна експанзия на гръцката култура към едно чуждо минало, което е същевременно чуждото настояще на тракийския север.
Какво е орфизмът в границите на елинската традиция? Самата дума е новообразувание, станало необходимо и възприето през ХIХ в., за да се означи целостта на особените религиозни схващания, разпространили се в Древна Гърция след VI в. пр. н. е. В античните текстове се говори за орфици и орфически въпроси или практики (огр!пко1 и огрШка), т. е. за привърженици на тези схващания и за самите схващания, но не и за целостта, която наричаме днес орфизъм. Това не поставя под съмнение реалността на самото явление. Античното време не разполага с обобщаващо понятие за художествена литература или за роман, независимо че в неговите граници тези явления са отчетливо изразени.
............................
Гръцкият орфизъм и проблемите на традицията.rar- (40.97 KiB) Свалено 14 пъти